За да се разбере произхода на морската сол, е необходимо да се има предвид, че океанът съществува от милиони години и неговото формиране се описва чрез теорията за континенталния дрейф на австриеца Алфред Вегенер. Тази теория твърди, че някога континентите са били едно цяло – но за милиони години се разделили и образували басейните на различните океани поради движението на тектоничните плочи.
Разделяне на континентите във времето. С образуването на океанските басейни водата от реките и дъждовете запълнила тези гигантски празнини - като по този начин формирала това, което днес познаваме като Световен океан. В момента дрейфът на континентите протича със скорост от сантиметри на година – например, Южна Америка и Африка се отдалечават всяка година с 2 сантиметра.
Водата, която е в контакт с океанските скали, разтваря техните повърхности и разнася соли и минерали под формата на йони. Атмосферните влияния, речните зауствания, валежите и вулканичната пепел също осигуряват сол върху повърхността на океаните.
Като се има предвид количеството различни скали, разтворени във водата, морската сол не се образува както трапезната, съставена от хлор и натрий (образуващи натриев хлорид или добре познатата ни готварска сол) - а като агломерация от йони, където присъства почти цялата периодична таблица на Менделеев. По този начин солеността в океана се определя като средната концентрация на всички присъстващи йони във водата. Стойността на океанската вода обикновено е постоянна в рамките на 35 г/кг (грамове разтворена сол на килограм вода). Тази единица - грамове на килограм, е приетата мярка за измерване на солеността.
Солеността на морската среда може да варира в различни места според промените в изпарението и утаяването, смесването между повърхностни и дълбоки води или според специфични местни условия. Въпреки това, дори при най-екстремните вариации на солеността преобладава сравнително постоянна част от елементите, които я съставляват. Това са така наречените основни елементи, които са най-разпространени в морската вода.
Изпаренията и валежите се колебаят в зависимост от географската ширина - затова солеността на морската повърхност е постоянна на екватора (35 г/кг), а на високи географски ширини, близо до полюсите, варира между 33 г/кг и 34 г/кг поради дъждове, топене на ледници и снеговалежи. Местните условия също могат да променят солеността. Пример за това е Мъртво море, образувано от геоложки разлом между две тектонични плочи. То няма връзка с други водни среди и е заобиколено от планини, които предотвратяват валежи – това води до соленост от около 300 г/кг. Високата соленост на Мъртво море увеличава плътността на водата, което позволява на къпещите се буквално да лежат неподвижно върху нея.
Морската вода и косата - какво трябва да знаем!
Соленост и организми
Освен, че е химическо явление, солеността има тясна връзка с екосистемите, тъй като промените в стойността й влияят пряко върху оцеляването на организмите и определят тяхното разпространение в речните устиета,където се наблюдават големи вариации в този параметър. Като цяло естуарите осигуряват промени в разпределението на организмите въз основа на връзката между приливите и отливите.
Тъй като приливът навлиза в най-вътрешните части на устието, стенохалинните морски организми (които не понасят големи промени в солеността) успяват да достигнат най-вътрешните райони на устията, без да претърпят физиологични щети поради намаляването на солеността. Това приливно движение по протежение на естуара се случва периодично според гравитационните сили на Луната и Слънцето.
Промените в изпаренията и валежите също определят разпределението на рибите в устията на такива големи реки като, например, Амазонка - в дъждовните сезони солеността на устието намалява и предотвратява навлизането на риба от открито море. В екстремни случаи, като, например, в Мъртво море, само група микроорганизми оцеляват в свръхсолеността на околната среда. Това са някои примери за екологичното влияние на солеността и всички те демонстрират нейната роля във функционирането на екосистемата.
