Най-старата монета, намерена в Черна гора, датира от периода на гръцката колонизация на Адриатика – тя е от ІV в. пр. Хр. и изобразява Зевс.
В този регион илирийските монети са най-разпространените от парите през класическата античност. ІІІ в. пр. Хр. бележи появата на илирийската държава и тогава възниква централният античен град Рисан. Надписът "RIZO...O...TAN" е открит върху първите открити монети в него.
През V в. сл. Хр. славяните започват да населяват земите на Балканския полуостров, като са повлияни от Византия и нейната парична система. Това продължава и по време на съществуването на княжество Дукля, смятано за първата черногорска държава, провъзгласена за кралство при Михаил Воиславлевич (упр. 1052 - 1081).
142 години български лев: Историята на българските пари
След откриването на Америка добивът на сребро от многобройните рудници там осигурява евтин източник на сребро за Европа, което води до постепенното заместване на златото със сребърни монети. Благодарение на това след ХVІ в. на Балканския полуостров навлизат испански реали, австрийски и италиански талери. Популярното тяхно название в този регион било „гросо“. Обаче венецианските дукати били предпочитани от черногорските владетели, защото с тях им се плащало в замяна на служба на Венецианската република.
От края на ХVІІ век Черна гора е свободна държава, която скоро създава свои държавни институции и е управлявана от владетелите на династията Петрович-Негош до 1918 г.
Черна гора няма собствена валута до 1906 г. През втората половина на ХІХ век на пазара доминират австрийските талери и флорини. Указът на княз Никола от 11 април 1906 г. дава право на Министерството на финансите да сече монети - перпери. През 1910 г. Виенският монетен двор изсича 300 броя от 100 перпера, 30 000 броя от 20 перпера и 40 000 броя от 10 перпера. Правителството, доволно от монетите, решило да повтори издаването на златна емисия в чест на провъзгласяването на кралство Черна гора.
След много кратък период на мир, като член на Антантата Черна гора участва в Първата световна война срещу Централните сили, Австро-Унгария и Германия. Правителството, уморено от Балканските войни и отслабнало финансово, решава отново да печата банкноти. Нови банкноти от 5, 10, 20, 50 и 100 перпера били отпечатани в Държавната печатница в Цетине.
Левът е приет за българска парична единица
През декември 1918 г. Черна гора става част от новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци. Тъй като австро-унгарската крона била най-разпространената валута на територията му, тя била приета като временна валута. После съдбата на Черна гора вече става част от съдбата на Югославия.
Периодът след смъртта на Тито се характеризира с нарастваща инфлация. Въвеждането на банкноти с голям брой нули бележи началото на тежка финансова ситуация в страната. През април 1992 г. Сърбия и Черна гора образуват новата Съюзна република Югославия. Поради гражданската война тя става обект на санкции.
Затворените граници предизвикали една от най-големите инфлации в историята на парите. В обръщение имало огромен брой нулеви банкноти. Разпространението на банкноти с милиардни номинали предопределяло нарастващата бедност на хората – наричали ги „най-бедните милиардери в света“. Опит за рационализиране на югославските финанси бил направен през 1994 г. от президента на Националната банка на Югославия Драгослав Аврамович.
Той и неговите партньори се опитали да спасят икономиката, като обвързали динара с германската марка в съотношение 1:1. Икономическото възстановяване скоро се усетило в цялата страна, но санкциите и войната попречили на този проект да се развие напълно.
В края на ХХ век правителството на самостоятелната и независима Черна гора решило да се откаже от динара. Съответно на 2 ноември 1999 г. било решено да се въведе система с двойна валута - както динари, така и германски марки. А от март 2002 г. еврото е единственото законно платежно средство в Черна гора.
