На малката територия на България има няколко красиви и разнообразни планини - високата Рила, красивият Пирин, гостоприемните Родопи, Странджа и Сакар, богати на редки и красиви растителни и животински видове и още много малки планински области.
Какво свързва най-високите планини Рила и Пирин?
Географски това е седловината Предела.
Проходът е дълъг 20 км и е с надморска височина 1140 м. Той свързва долината на река Струма на запад с Разложката котловина на изток. Започва североизточно от село Градево, при разклона за село Долно Осеново и се насочва на изток-югоизток, нагоре по долината на река Еловица. След около 13 км достига седловината на 1140 м и започва спускане на изток по долината на река Раблево. След 7 км западно от град Разлог слиза в най-западната част на Разложката котловина и завършва на 890 м надморска височина.
Знаете ли коя е най-високата планина на Балканския полуостров?
Още: 5 подаръка, които НЕ трябва да подарявате на Нова година 2025
Още: Знаете ли имената на всички елени на Дядо Коледа?
Освен седловината Предела, Рила и Пирин са свързани с популярна легенда.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Стихотворение на деня, 23 декември, от Елин Пелин
Още: Шамфъстък - как влияе на пикочната киселина и холестерола
Живяла някога красива девойка, наричана Рилка. Рилка се влюбила в красив младеж Пирин, който живеел в горните земи. Родителите на Рилка били против любовта им, защото не познавали семейството на младежа, не знаели с какво се занимава, как ще изкарва прехраната на бъдещото семейство. Дъщеря им била красива и работна девойка, но и луда глава. Каквото си наумила, това правила, отказвала да се подчинява на майка си и баща си. Девойката не послушала родителите си и се омъжила за Пирин. Оженили се без сватба, без музика, сватове и роднини. Избягали далече от хората, заселили се на високо и пусто място. Минало време и се появили две красиви деца - момче и момиче. Кръстили ги Места и Искър.
Пирин ходил на лов да осигури храна, Рилка си грижила за дома и децата. Места и Искър били буйни и палави деца. По цял ден се борели, карали и биели, вдигали шум до небесата. Рилка не можела да се справи с тях и все молила Пирин да се намеси. Бащата отказвал, защото имал много работа и не обръщал внимание на думите на жена си. Един ден Места и Искър така се скарали, че си казали тежки и грозни думи, сбили се жестоко. Майката се опитала да ги разтърве, но не успяла. Тогава ги проклела:
Знаете ли къде се събират Рила, Пирин и Родопи?
“Да даде Господ да се разделите и никога вече да не се срещнете и видите. От вас хората да се плашат и да бягат, да живеете с гадини, риби и жаби, с тях да другарувате. Нека аз да се вкаменя, да не продумам и дума, да не вдигна глас да ви повикам, да нямам обич и милост към вас. Нека дърветата ми станат рожби, снагата ми на земя и камък да стане, сълзите, с които плача, в извори да се превърнат и от тях потоци и реки да тръгнат, сладостта им за чудо и приказ да бъде. Нека и Пирин да се вкамени и да стане като мене, за да не му се смеят хората, че е баща на такива проклети деца.”
Още: 5 подаръка, които да подарите за Нова година 2025 - привличат щастие и късмет
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
Още не изрекла тези тежки думи Рилка и в небето се явила светкавица. Чул се страшен гръм и за миг тя се превърнала в планина. Пирин, който била далеч на лов, също се вкаменил и се превърнал в планина. А двете деца се превърнали в реки. Места била по-кротка от брат си, повела водите си полека, кротичко надолу из планината, а Искър станал на буйна река, която се втурнала напред, пресякла планината, спуснала се надолу в полето и като нямало къде да свърти водите си, а те наедрявали и се усилвали от майчините сълзи, той ги повел към Балкана, проправил си път и се слял с водите на Дунав - буен и неудържим като него.
Оттогава Искър нищо не чул за сестра си Места, нито се срещнал с нея. Пирин никога не виждал Искър и постоянно тъгувал за момчето си. Затова тази страна към Софийското поле, винаги е тъмна и зелена и рядко се огрява от слънце. Другата страна на планината по-често спира поглед към Места и тогава се разведрява, усмихва се и радва.
