Честит празник, дами! Днес е вашият празник. Празник, започнал като борба за права и свободи, за равенство на работното място, по-добри условия на труд и по-достойно заплащане на жените. Празник, който припомня, че нежният пол е водел тежки битки за правото си на глас и равнопоставеност и е извървял дълъг път, за да го постигне.
Още: Стихотворение на деня, 2 април, от Дамян Дамянов
Още: Този човек се появява само в една глава от живота ви, но е ключов за останалите
Инициативата за отбелязване на първия Международен ден на жената в историята е на Американската социалистическа партия, датата не е 8 март, а 23 февруари, а годината ни връща в миналия век – 1909 година. Изборът на друга дата – 8 март, на която да се чества и до днес Денят на жената, не е случаен, а е свързан със стачката на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.
Борбата на дамите през вековете е била не само за равнопоставеност на половете, за равни условия и възможности за труд, за това да се извоюва признание на икономическите и обществените постижения на жените, но и за правото на дамите да бъдат част от политическия живот и да решават съдбата на държавата си, гласувайки и/или заемайки изборни длъжности.
Откога гласуват жените в България?
Още: Дневна нумерологична прогноза според датата на раждане за 2 април 2025
Още: Жените го обожават, но мъжете го мразят: Този цвят червило ви състарява
Макар демократичната Търновска конституция да не забранява пряко на жените в България да гласуват, това не се е случвало по презумпция – прието е било по неписни закони и правила жените да не се занимават с „мъжки работи“, а политиката и гласуването се считали именно за „мъжки работи“. Дамите получават право да гласуват едва през 1938 година, като успехът и правата не идват даром. Те са резултат на труда и усилията на видни и смели българки, сред които е Димитрана Иванова – учител, управител на Българския женски съюз и член на управителния съвет на Международния алианс на жените за избирателно право и равноправно гражданство.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 2 април 2025: Какъв църковен празник е утре
Още: Самопрограмиране - как да "излъжем" мозъка си и да сбъднем желанията си
Кои са страните, в които жената няма думата?
Първите пробни избори, на които имат право на глас българките, се провеждат на местно ниво през 1937 година, а новият изборен закон, който им позволява да гласуват официално и масово, е обнародван през 1938 г. Масово обаче далеч не означава всички жени. Когато коментираме откога гласуват жените в България, следва да уточним, че визираме дамите, които са омъжени, разведени или вдовици. Извън този изборен закон остават жените на възраст под 21 години, както и младите необвързани дами, много от които се обучават извън пределите на България и се отличават като видни интелектуалки.
Кога се променя тази очевидна несправедливост и откога гласуват жените в България, навършили пълнолетие без оглед на семейно положение? Това право дамите получават благодарение на Димитровската конституция през 1947 година, която определя жените като равноправни в обществения и политически живот. От 1947 година „Избиратели и избираеми са всички граждани на Народната Република, навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, обществено положение и имотно състояние с изключение на поставените под запрещение и лишените с присъда от граждански и политически права."
Още: Лунен календар за април 2025: Кои са най-добрите дати за подстригване и боядисване на косата
Още: Съвети за перфектен декупаж върху сварени яйца
В кои сфери у нас работят най-много жени (Графики)
Откога гласуват жените по света?
В световен мащаб жените активистки, които се борят за правото си да участват в изборния процес както като избиратели, така и като кандидати, се наричат суфражетки. Корените на движението ни отвеждат във Франция, а векът е 18-ти. Тоест значително по-рано преди българката да има законовото право да застане пред урните тази равнопоставеност получават дамите от редица други европейски страни. На Балканите не изоставаме обаче, като дори гъркините получават законово право да участват в изборния процес по-късно от българките – чак през 1956 година.
Като процентно отношение и днес господата на избираеми длъжности като депутати в Народното събрание, кметове и т.н. са значително повече в сравнение с дамите. Но процентът на дамите в политиката расте. Докато през 1945-46 година в Народното събрание има едва 16 жени или 5.7% от всички депутати, то само десетина години по-късно процентът е 20. Процентното съотношение се колебае през годините – на приливи и отливи – ту се увеличава, ту намалява, като най-много дами е имало в ХХХIX НС през 2001–2005 година – цели 26.2% или 63 жени.
Днес, когато взимаме своето решение дали да стигнем до урните, или не, следва да помним, че стотици смели и борбени жени са посветили живота си, за да извоюват това ни право и да бъдем равнопоставени на мъжете в политиката.
