“Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.”
Всеки българин знае, че това великолепно стихотворение на Ботев е посветено на Хаджи Димитър. А знаете ли кое е мястото “Там на Балкана”, където е издъхнал войводата.
Смъртта на Хаджи Димитър
На 6-ти срещу 7-ми юли 1868 г. обединените чети на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, наброяващи около 130 души, преминават река Дунав край село Вардим, близо до устието на Янтра. След 12-дневен преход в планината четниците се срежават на 18-ми юли на Бузлуджа. Стефан Караджа е вече заловен, а редовната турска войска и башибозук от около 700 души разбива четата и ранява тежко Хаджи Димитър.
Знаете ли кой е Хаджи Димитър?
Лобното място на войводата
Съществуват две версии за лобното място на Хаджи Димитър. Според основната версия той умира на връх Бузлуджа, поразен от куршум. Според другата версия Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от свои четници. Отнесен е на връх Кадрафил, Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен (тогава Аджар). Въпреки грижите на местните пастири, войводата умира от раните си на 10 август 1868 г.
За доказателство за първата версия се приемат думите на Захари Стоянов, който в “Четите в България” пише “След избиването на четата 17 отрязани глави са били занесени в Търново. В числото на тия последните се намирала главата на Хаджията, заедно с дрехите и оръжието му.“ Именно Захари Стоянов е защитник на версията, че смъртта на Хаджи Димитър е настъпила на Бузлуджа. „Колкото за гроба на бузлуджанския герой Хаджи Димитра, дали е той паднал на Бузлуджа, или в аджарската планина Кадрафил, аз се повръщам да засвидетелствам казаното вече, т.е. че не на Кадрафил, а на Бузлуджа падна той между другарите си в четвъртък на 18-и юли после пладне.“
Къде се намира къщата на Хаджи Димитър?
Връх Хаджи Димитър (Бузлуджа)
Връх Бузлуджа (1441 м) се намира в Шипченско-Тревненския дял на Средна Стара планина, на 15 км северно от град Казанлък и на 12 км източно от Шипченския проход.
От 1942 г. официалното име на върха е Хаджи Димитър, макар хората да използват името Бузлуджа.
През 1961 г. в подножието на върха е издигнат паметник на легендарния войвода, а зад него е изградена стена от 28 каменни блока с имената на всички четници и родните им места. В основите й са положени костите на загиналите. Паметникът е дело на скулптора Любен Димитров и арх. Петко Цветков.
Кой е Хаджи Димитър?
Димитър Николов Асенов е роден в Сливен (града на 100-те войводи) на 10 май 1848 г. в заможно и многодетное семейство. Бащата Никола Асенов е прочут майстор на вълнени халища. Когато е само на 2 годинки семейството му отива в Йерусалим, затова по-късно получава прозвището “хаджи”.
Димитър учи в местното гръцко училище, което напуска и едва 10-годишен започва да работи в дюкяна на баща си. След скандал с влиятелен местен чорбаджия, напуска града и става пъдар в землището на близки села. Тук се разправя с турски работници, които тероризират местното българско население. Завръща се в Сливен и се включва в борбата на местното население за църковна самостоятелност, което води до изгонване на гръцкия владика.
През 1862 г. Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета, а 2 години по-късно става знаменосец в четата на Стоян войвода от Сливен. Целта на четата е да убие търновския гръцки владика. Преди да стигне до Търново, четата се разпада, Хаджи Димитър поема командването и повежда другарите си към Сливенския Балкан. През 1865 г. в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която се включва и Стефан Караджа. Четата преминава Дунава и се насочва към Котленския Балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.
През пролетта на 1866 г. от Румъния преминава чета от 20 души начело с Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския Балкан и се разделя на три. Действа до есента и отново се връща в Румъния.
През пролетта на 1868 г. в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото преминава Дунава с една гемия и води първото си сражение с турска потеря от около 1000 души. Четниците се спасяват и стигат до Карапанова курия. Тук на 7-ми юли водят бой и нанасят големи загуби на противника. На 8-ми юли се включват в поредно сражение около село Вишовград, в местността Дългидол.
На 9-ти юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, четата е разбита след тежко сражение. Стефан Караджа е ранен и пленен. Останалит 58 души начело с Хаджи Димитър продължават към Балкана.
Именно на Хаджи Димитър е посветен прочутият стих на Ботев
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”
