Всяка година на 6 септември честваме Съединението на България - една от най-значимите дати в българската история. С този акт българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.
Още: 5 подаръка, които НЕ трябва да подарявате на Нова година 2025
Още: Знаете ли имената на всички елени на Дядо Коледа?
Берлинският конгрес
На 13 юли 1878 г. Великите сили подписват Берлински договор, който променя Санстефанския мирен договор от 3 март същата година и определя бъдещето на Балканите. Най-много ощетена от този договор е България, на която е оставена територията между Дунав, Стара планина и Софийския санджак. Новата българска държава е под васална зависимост от Османската империя и е длъжна да плаща годишен данък. Но България има право да има своя войска, а на Османската империя е забранено да влиза в нашите земи.
С Берлинския договор Санстефанска България е унищожена и земите ни са разпокъсани. Северна България (без Северна Добруджа) и Софийският санджак формират Княжество България, което е с територия 63 752 кв.км и население от около 2 милиона жители. Южна България под името Източна Румелия е обособена като автономна област под върховата военна и административна власт на султана. Столица на Източна Румелия е град Пловдив. Югозападните български земи (Македония, Беломорска и Одринска Тракия) са върнати на Турция. Северна Добруджа се предоставя на Румъния. Нишкият санджак, Пиротско и Вранско минават към Сърбия.
Макар страната ни е разпокъсана, българският народ не се отказва от идеала си за единна държава.
Още: Шамфъстък - как влияе на пикочната киселина и холестерола
Още: Стихотворение на деня, 23 декември, от Елин Пелин
Съединението на България
През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК), чиято основна цел е да осъществи Обединението на Княжество България с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се създават и комитетите “Съединение”.
През февруари 1885 г. начело на БТЦРК застава Захари Стоянов, който стои зад идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ако българският княз откаже да признае акта на Съединението в качеството си на лоялен васал на Османската империя, цялото дело ще е обречено на неуспех.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 5 подаръка, които да подарите за Нова година 2025 - привличат щастие и късмет
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
На 6 септември 1885 г. в Пловдив пристигат отрядите на Чардафон Велики и майор Данаил Николаев. Областният управител на Източна Румелия е арестуван. Създава се временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
На 8 септември княз Александър Батенберг утвърждава с манифест присъединяването на областта и приема да бъде титулуван княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и назначава за свой помощник в Южна България д-р Странски.
Въпреки съпротивата на Русия, Съединението получава дипломатическо и международно признание, което става чрез Топханенския акт от 24 март 1886 г. България и Османската империя подписват договор, според който Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, армия, администрация.
Къде е княз Александър Батенберг по време на Съединението?
Още: Знаете ли какъв е нормалният пулс по време на сън?
Още: Пречат ли пердетата на оптималната работа на радиатора?
Във Варна
Новината за Съединението е официално оповестена от княз Батенберг от Варна. Съобщението е направено пред огромно множество от балкона на тогавашната “Телеграфо-пощенска станция”, чиято сграда вече не съществува.
В края на лятото на 1885 г. княз Батенберг участва във военните учения в Шумен, но често отива до летния си дворец “Сандрово” (днес резиденция “Евкиноград”). На 6 септември сутринта получава известие за събитията в Пловдив и веднага отива към Телеграфо-пощенската станция във Варна. Оттук изпраща телеграма до ръководителите на бунта в Пловдив, че подкрепя Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Именно от морската столица князът издава първите най-важни документи след Съединението.
6 септември - Ден на Пловдив
С решение на Общинския съвет от януари 1993 г. празникът на Съединението се чества като Ден на Пловдив.
Паметник на Съединението
Днес на един от централните площади в Пловдив се издига Паметникът на Съединението. Създаден е през 1985 г. в чест на 100-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Скулптор е Величко Минеков. Паметникът изобразява Родината-Майка с лавровия венец на победата в ръце, крилете в полет, които символизират двете обединени части на България.
Всяка година на 6 септември пред паметника с тържествена церемония се отбелязва историческото събитие на Съединението.
