Проучвания и преброявания на населението сочат, че повечето хора по света се самоопределят като религиозни и забележимо по-малък процент като атеисти – тоест невярващи. Самата дума религия означава свещено задължение, а произходът е от латински.
Религия произлиза от religio и се определя като съвкупност от ценности, норми, ритуали, институции. Известни са множество религии по света, както и секти, макар основните религии, изповядвани от най-много хора, да са около 10. Колко са обаче религиите в България и кои са основните, изповядвани у нас, е въпрос, на който за да отговорим, следва да погледнем как се самоопределят хората по време на национално преброяване на населението.
Интересен факт е, че в държавата ни са регистрирани над 100 вероизповедания, но по време на последното преброяване мнозинството се самоопределя като източноправославни християни. Малък е процентът на самоопределилите се католици и протестанти у нас, а около 10% са мюсюлманите. Много под процент са хората, които определят религията си като "друга". Вероятно тук влизат всички онези 96 от религиите в България извън посочените основни 4, които са регистрирани у нас. Значителен е и процентът на гражданите, които отказват да отговорят на въпроса каква е религията им, като причините не са известни, но вероятно го считат за несъществен, а не защото религията им не е сред най-често изповядваните сред религиите в България.
Когато обсъждаме колко са религиите в България, добре е да уточним – широко разпространени и масово изповядвани или просто регистрирани, тъй като разликата е значителна – масово изповядваните религии в България са 4 (източноправославни християни, католици, мюсюлмани и протестанти), но над 100 са религиите в България, които са регистрирани. Малка част от гражданите на България – под процент – до 1946 година се определяли и като юдейци, но след тази година процентът на самоопределилите се по този начин става 0, видно от документите на НСИ.
Още: Лекар: Този витамин понижава холестерола
Още: Стихотворение на деня, 22 декември, от Иван Вазов
По отношение на уважението към чуждата вяра българите проявяват търпимост. Нещо повече – като член на ООН през 1991 година страната ни подписва Декларация за премахване на всички форми на дискриминация, основани на религиозна принадлежност и убеждения. Вярващите в България (независимо коя религия изповядват) са свободни да имат своите храмове, празници, традиции и да изповядват свободно вярата си.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Как да сготвите ориз, без да залепва?
Още: 22 декември - какъв църковен празник е, традиции и обичаи
Днес гражданите на България не са задължени да разкриват религиозната си принадлежност, но в миналото не било така. При преброяването, проведено в края на 1910 г. във всяка лична карта е трябвало да бъде означено каква вяра изповядва лицето, като не е било достатъчно да се посочи само „християнин”. Лицето следвало да се определи като католик, протестант или източно-православен. И в онези времена това били три от основните религии у нас, но принадлежността на населението към тях не оставала тайна.
Изповядват ли се сред религиите в България двете най-изповядвани в световен мащаб?
Всъщност най-изповядваните религии по света са християнството и ислямът. Това са и двете най-изповядвани религии у нас със сериозно предимство за християнството пред исляма, което е разбираемо и очаквано. Други религии, широко разпространени по света и изповядвани от най-много хора, са: индуизъм, будизъм, конфуцианство, шинтоизъм, сикхизъм, юдаизъм, бахайство, джайнизъм. Не е учудващо, че не сте чували повечето от тях, тъй като са или слабо застъпени у нас, или не се изповядват. По света обаче тези религии са изповядвани от 1 милиард души – индуизма, до от 5 милиона – джайнизмът.
Още: На кого се дава първото парче от питката на Бъдни вечер?
Още: Психолог: Прекалено защитаваното дете става ядосан и разглезен човек
