Проучвания и преброявания на населението сочат, че повечето хора по света се самоопределят като религиозни и забележимо по-малък процент като атеисти – тоест невярващи. Самата дума религия означава свещено задължение, а произходът е от латински.
Религия произлиза от religio и се определя като съвкупност от ценности, норми, ритуали, институции. Известни са множество религии по света, както и секти, макар основните религии, изповядвани от най-много хора, да са около 10. Колко са обаче религиите в България и кои са основните, изповядвани у нас, е въпрос, на който за да отговорим, следва да погледнем как се самоопределят хората по време на национално преброяване на населението.
Интересен факт е, че в държавата ни са регистрирани над 100 вероизповедания, но по време на последното преброяване мнозинството се самоопределя като източноправославни християни. Малък е процентът на самоопределилите се католици и протестанти у нас, а около 10% са мюсюлманите. Много под процент са хората, които определят религията си като "друга". Вероятно тук влизат всички онези 96 от религиите в България извън посочените основни 4, които са регистрирани у нас. Значителен е и процентът на гражданите, които отказват да отговорят на въпроса каква е религията им, като причините не са известни, но вероятно го считат за несъществен, а не защото религията им не е сред най-често изповядваните сред религиите в България.
Когато обсъждаме колко са религиите в България, добре е да уточним – широко разпространени и масово изповядвани или просто регистрирани, тъй като разликата е значителна – масово изповядваните религии в България са 4 (източноправославни християни, католици, мюсюлмани и протестанти), но над 100 са религиите в България, които са регистрирани. Малка част от гражданите на България – под процент – до 1946 година се определяли и като юдейци, но след тази година процентът на самоопределилите се по този начин става 0, видно от документите на НСИ.
По отношение на уважението към чуждата вяра българите проявяват търпимост. Нещо повече – като член на ООН през 1991 година страната ни подписва Декларация за премахване на всички форми на дискриминация, основани на религиозна принадлежност и убеждения. Вярващите в България (независимо коя религия изповядват) са свободни да имат своите храмове, празници, традиции и да изповядват свободно вярата си.
Днес гражданите на България не са задължени да разкриват религиозната си принадлежност, но в миналото не било така. При преброяването, проведено в края на 1910 г. във всяка лична карта е трябвало да бъде означено каква вяра изповядва лицето, като не е било достатъчно да се посочи само „християнин”. Лицето следвало да се определи като католик, протестант или източно-православен. И в онези времена това били три от основните религии у нас, но принадлежността на населението към тях не оставала тайна.
Изповядват ли се сред религиите в България двете най-изповядвани в световен мащаб?
Всъщност най-изповядваните религии по света са християнството и ислямът. Това са и двете най-изповядвани религии у нас със сериозно предимство за християнството пред исляма, което е разбираемо и очаквано. Други религии, широко разпространени по света и изповядвани от най-много хора, са: индуизъм, будизъм, конфуцианство, шинтоизъм, сикхизъм, юдаизъм, бахайство, джайнизъм. Не е учудващо, че не сте чували повечето от тях, тъй като са или слабо застъпени у нас, или не се изповядват. По света обаче тези религии са изповядвани от 1 милиард души – индуизма, до от 5 милиона – джайнизмът.
