Не обичате географията? Няма да ви занимаваме с нея. Меридианите в случая са само отправна точка за любопитни факти. Обичате географията? Вероятно обаче не знаете най-странните факти на земята като кой е градът, в който в едната половина е зима, а в другата е лято. Обзалагаме се. Събудихме любопитството ви и сега със сигурност ще изтърпите определението що е то меридиани, за да стигнем до любопитните факти.
Що е то меридиани?
Меридианът е мислена линия, разположена върху земната повърхност, от северния до южния полюс, съдържаща всички точки с една и съща географска дължина. Гринуичкият меридиан е приет за начален или още е наричан нулев. Меридианите заедно с паралелите са важни, тъй като ни позволяват да определим местоположение на всяка точка на земята въз основа на нейната географска ширина и дължина и да го посочим. Меридианите и паралелите са от ключово значение освен за глобалната координационна система за определяне на часовите зони и за климатичната система на земята.
Кой е най-големият континент? А най-малкият?
Що е паралели?
Най-любопитният в момента паралел за вас е Екваторът – паралелът на 0° географска ширина. Именно там се намира град, наречен Макапа, който е разделен от Екватора на 2 части, което ще рече, че в едните квартали е зима, а в другите – лято, че едните се намират в Северното полукълбо, а другите – в Южното полукълбо. Макапа е едновременно община и столица на щата Амапа в Бразилия. Странен град, нали?
Кой континент се пресича от всички меридиани?
И така – да стигнем и до другия любопитен факт. Кой континент се пресича от всички меридиани и има ли важно значение този факт?
Малко изучен, враждебен заради условията си, леден, предлагащ температури, достигащи до минус 90 градуса през зимата, покрит с вечни ледници, Антрактида е континентът, в който всички меридиани се сливат в една точка. Най-студеният, най-сухият, най-ветровитият и с най-високата средна надморска височина континент – Антактида – остава скрит до 1820 година, когато е видян от разстояние от руска експедиция, оглавявана от Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев. Първото документирано акостиране на континента е от февруари 1821 година според повечето историци и е направено от американски моряк. И макар днес всяка година няколко хиляди учени да се отправят към Антрактида, за да трупат знания за удивителния континент, както и да живеят трайно в бази там, за да го изучават, той остава все така загадъчен и слабо опознат. Известно е обаче, че ако ледовете на Антрактида, които са с внушителната средна дебелина от около 2.5 км., се разтопят, световният океан ще повиши нивото си с 60 метра – пагубно и страшно. И въпреки километричните ледове, живот на Антрактида има – срещат се пингвини, сини китове, косатки, колосални калмари, перконоги, императорски пингвин.
