Едва ли има българин, който не знае отговора на този въпрос.
Най-високият връх в Пирин е Вихрен с височина 2914 м и е на трето място на Балканския полуостров след Мусала (2925 м) в Рила и връх Митикас (2918 м) в Олимп.
Вихрен
Издига се като самотен великан по билото на Пирин между съседните върхове Кутело - от север и Хвойнати връх - от юг, от които го отделят седловините Премката и Кабат. Откъдето и да го наблюдаваме, Вихрен има величествен, дори страховит вид. Гледан от югоизток и северозапад наподобява грандиозен конус, а от югозапад и североизток има формата на трапец.
По-високата част на върха, както и целият му северен и източен склон, са изградени от мрамор. На юг и запад, на височина под 2600 м, скалите са калциево-силикатни и гранитни.
Склоновете на Вихрен са изключително стръмни. На североизток, към циркуса Голям Казан, представляват 400-метрова стена. Източните склонове се спускат към долината на река Бъндерица, южните затварят от север плиткия циркус Кабата, а западните слизат към Влахинския циркус и долината на Влахинска река.
Знаете ли къде се събират Рила, Пирин и Родопи?
Знаете ли кое е старото име на Вихрен?
Върхът носи днешното си наименование от 1942 г. Преди това е носил името Ел тепе, което означава “връх на бурите”. Оттук и днешното име “Вихрен” в смисъл на “вихър, силен поривист вятър”. Траките го наричали Орбелус - “белоснежна планина”. А славяните вярвали, че на върха на планината е бил мраморният трон на върховния бог на славяните, господаря на бурите и гръмотевиците Перун.
Популярно е и друго предание, свързано с произхода на името Ел тепе.
В “Народописни материали от Разложко” (1954 г.) братята Димитър и Константин Молерови разказват легендата за Елин връх.
“Тодора и Ела били красиви моми войводи в Пирин. Те са владели два съседни върха. Тодора владяла върха, наречен на нейно име Тодорин връх, а Ела - днешния връх Вихрен. По-късно турците нарекли тоя най-висок пирински връх Ел тепе, т.е. “Връх на Ела”.
Знаете ли коя е най-високата планина на Балканския полуостров?
Пътят до Вихрен
Ако искате да поглезите сетивата си с най-красивите гледки в България и да предизвикате себе си, като покорите един от най-трудните планински маршрути, подгответе се за поход до връх Вихрен. Маршрутът не е лек, ще ви трябват подходяща екипировка, търпение и хубаво време (ако имате късмет).
“Царската пътека”, която води до върха, започва от хижа “Вихрен”. Продължителността е около 4 часа, за които ще преодолеете денивелация от 942 м (от 1972 до 2914 м). Разбира се, времето за изкачване на върха е ориентировъчно, зависи от времето, физическата ви форма и почивките, които правите.
Тръгнете от хижа “Вихрен” и следвайте маркировката с червен цвят. Първата част от маршрута е най-трудна. Започва със стръмно изкачване по пътеката, след около 40 минути ще стигнете до голяма поляна. Оттук продължавате с плавно катерене, но не много натоварващо.
Колкото по-нагоре се изкачвате, толкова по-красиви гледки се разкриват пред вас. В най-горната точка пътеката стига до просторна поляна - седловината Кабата. Тя свързва връх Вихрен с Хвойнати връх. Тук ще се насладите на великолепна гледка към Влахините езера, Муратов връх, Тодорка и източната част на Пирин.
Предстои ви последното, най-сериозно изпитание към върха. Меката почва отстъпва на Вихренски гранит. Предстои ви около едночасово изкачване по скалиста пътека с наклон от 45 градуса. Но умората и трудностите ще ви бъдат възнаградени със спираща дъха гледка от върха. При ясно време ще видите цялата красота на Пирин - Кончето, Муратов връх, Тодорка, Кутело, Банско, Разлог, с. Баня… дори Родопите и Рила.
Байкушевата мура - символ на Пирин
По пътя от Банско към хижа “Вихрен”, малко след хижа “Бъндерица”, вдясно от пътя се вижда пътечката за Байкушевата мура. Това е най-старото иглолистно дърво в България и е на над 1300 г. Висока е над 26 м, обиколката й е 7,89 м. Кръстена е на лесовъда Костадин Байкушев, който през 1897 г. я открива и описва по поръчение на цар Фердинанд, който наредил мурата да се огради и властите да се грижат за опазването й.
