Със сигурност сте чели романа на Вазов „Под игото“, който се изучаваше в училище и прочитането му между игрите през лятото беше задължително като част от задължителната литература за самостоятелно прочитане в училище. Поне в моята младост. Едва ли обаче помните всички персонажи и можете с лекота да разкажете за Мунчо – лудия герой на Вазов, избрал свободата на лудостта пред робството на истината. И днес забелязваме подобен неосъзнат избор. Дали тези хора, хората като Мунчо, са свободни и щастливи, защото не осъзнават черната действителност и това ги предпазва от страдание, или са наказани да не виждат истината? Всеки може да реши сам. Ние ще ви припомним за Вазов, „Под игото“ и Мунчо, факти, които вероятно сте забравили. А и как да ги помните? Някъде между хвърчилото и скачането на дама, едва ли сте обмисляли задълбочено кога е създаден романът или какво иска да пресъздаде и да ни каже Вазов с образа на Мунчо.
"Под игото" - съвременен превод
„Под игото“ – безценният Вазов роман
„Под игото“ е роман – първият от този жанр в литературата ни. През 1894 година е издаден като книга в своята цялост за първи път, като интересен факт е, че е отпечатан на два езика – български и английски. Издателството, отпечатало романа на български език, е „Т. Ф. Чипев“. С Мунчо и романът „Под игото“ обаче читателите са се срещнали още по-рано, макар и не в неговата цялост. 1889 е годината на публикуването на първата част на романа, а мястото е „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина". Пак там година по-късно са публикувани от другите 2 части на романа. „Под игото“ е известен е с това, че е най-четената и най-превежданата българска книга. Романът е преиздаван многократно през годините.
Вазов създава безсмъртните си герои и безсмъртния роман, чиято актуалност и интерес не угасват и днес, не в България, а в Одеса по време на своето изгнание там. Три части, огромен обем, ценна информация и множество сюжети, герои и моменти, които събуждат размисъл, отговарят на стотици въпроси и раждат още толкова.
Как чорбаджи Марко от “Под игото” възпитава децата си
Кой е Мунчо?
Мунчо е глухоням герой с психически проблеми, живеещ в манастир. Някои тълкувания свързват психическите проблеми на Мунчо с нежеланието на героя да приеме робството и неговите зверства, нещо като спасение, свобода чрез малоумие. Мунчо е изключително възхитен от Иван Краличът и силно привързан към него, след като става свидетел как Краличът убива двама турци. Мунчо е този, който в романа спасява живота на Кралича, а в края на книгата се противопоставя единствен той срещу убийството на Бойчо, поради което е обесен. Сложен герой, който ражда повече въпроси, отколкото отговори дава, личност, над която да се замислим. Дали лудостта е свобода, или жаждата за свобода чрез саможертва е лудост… Дали е спасение, или наказание? Луди ли са били онези, които с голи гърди са тръгнали да бранят свободата? „Лудите, лудите, те да са живи.“ – е казал Вазов и този цитат и до днес поражда редица въпроси и оставя място за размисъл.
Кои герои помните от романа? А кой е любимият ви? Разтворете тази велика книга, за да се потопите в българщина.
