На името на Жолио Кюри е кръстена известна метростанция в София, както и много улици в цялата страна. Кой е всъщност Жолио Кюри? Безспорен е приносът на френския учен в областта на науката и опазване на световния мир.
Част от прочутата фамилия
Фредерик Жолио е роден през 1900 г. в Париж. Завършва Висшето училище по химия и физика в Париж при прочутия в цял свят физик Пол Ланжевен. По негов съвет продължава да се занимава с фундаментални изследвания и става асистент на световноизвестната Мария Кюри в Радиевия институт към Парижкия университет. Тук е един от най-уважаваните учени, наричан “най-блестящият сътрудник в Института”. Получава докторска степен, след като защитава дисертация за електрохимията на радиоактивните елементи. Жени се за Ирен, дъщерята на Мария и Пиер Кюри и в знак на уважение към прочутото семейство, приема фамилията на съпругата си - Кюри.
Принос в науката
Заедно със съпругата си Ирен Кюри работи в областта на изследване на структурата на атома. През 1928 г. двамата съпрузи изследват ядрените реакции при облъчване на леки елементи (сред които борът и алуминият) с радиоактивни лъчи. Тези изследвания водят до много открития и хипотези. Сред тях са експериментално доказателство за съществуването на неутрона през 1932 г., открит по-късно от Джеймс Чадуик, изследване на процесите на т.нар. раждане и анихилация на електрон-позитронни двойки; откриването през 1934 г. на изкуствената радиоактивност, вследствие на която се открива пътя към освобождаването и използването на енергията на атомните ядра.
През 1935 г. Жолио и Ирен Кюри получават Нобелова награда за химия за работата си върху “синтеза на нови радиоактивни елементи”. През 1937 г. Фредерик Жолио-Кюри е назначен за професор по ядрена химия в Колеж дьо Франс и директор на лабораторията по атомен синтез към Националния фонд за научни изследвания. Той е организатор на строителството на първия атомен реактор във Франция, създава и един от първите синхрофазотрони в света.
Принос за световния мир
Жолио-Кюри е участник в Съпротивата и през 1940 г. предупреждава френското разузнаване за нацистката програма за създаване на атомна бомба. За създаването й е необходима т.нар. “тежка вода”, която по това време се произвежда индустриално само в Норвегия. С помощта на френското разузнаване от заводите в Норвегия са иззети 185 л “тежка вода” и са предадени на Жолио-Кюри седмица преди окупацията на Франция.
Нацистите настъпват във Франция и той успява да изпрати своите трудове и “тежката вода” в Англия. Малко преди немската окупация на Норвегия английска диверсионна група заедно с норвежки антифашисти успяват да взривят завода за “тежка вода”. Тези диверсионни действия провалят програмата на Хитлер за създаване на атомна бомба.
“Нищо не може да попречи на идеите за истина, справедливост и мир, да преминат границите и да се разпространят в света” заявява Фредерик Жолио-Кюри на Втория конгрес на мира във Варшава през 1950 г.
На този конгрес френският химик и физик е избран за първи президент на Световния съвет на мира. Този форум за мир има за цел предотвратяването на нова световна война или поредна империалистическа агресия и се обявява за националната независимост на империалистическите държави.
