Пирин планина впечатлява с високите си скалисти върхове, дълбоки пропасти, кристални езера и богата растителност. Красотата на планината се дължи на ледниковата дейност, която създава причудливите форми на гребените, заострените профили на върховете, просторните долини и дълбоки циркуси, бистрите езера.
Пирин планина е изградена от два вида скали - гранити и мрамори, които на места се преплитат.
Типично за Пирин е наличието на едно, добре оформено основно било, простиращо се от Предела до Парилската седловина. Освен него има още четири странични била, които представляват масивни разклонения на главното било.
В структурно-геоложко отношение Пирин е хорст с младо гранитно ядро, внедрено в стари метаморфни скали. Гранитната повърхност е 62%.
Издигането е прекъсвано от дълги спокойни периоди. В началото на кватернера заедно с издигането, започва и заледяване на планината. Според някои специалисти съществуват две заледявания, при които границата на вечния лед достига до 2200-2300 м височина. Именно тези заледявания водят да начупването на много от гранитните върхове и формиране на красиви гребени. Тогава повечето гранитни върхове намаляват височината си и отстъпват място на мраморните върхове, които поради особеностите на мрамора, остават по-слабо засегнати от този процес.
Знаете ли къде се събират Рила, Пирин и Родопи?
Кой е най-високият гранитен връх на Пирин?
Около 62% от площта на Пирин е заета от гранит, който има палеозойска и мезозойска възраст. Гранитът е разпределен в три ядра - в северозападната, южната и централната част на планината.
В Пирин има 75 върха с височина над 2000 м. Най-високият гранитен връх е Полежан, който се нарежда на четвърто място след мраморните върхове - Вихрен (2914), Кутело (2908), Бански суходол (2884).
Полежан е висок 2852 м и се издига на едноименния рид между гребена Обидимски Ушици от югозапад и Ушиците от северозапад. От тях върхът се отделя с добре изразени седловини. Погледнат от изток, север и запад, върхът има форма на остър конус, а погледнат от югозапад, юг и югоизток, прилича на гигантска гърбица. По билото на върха, в посока запад-изток, се очертават две коти - западна (2821 м) и източна - 2852 м. Западната е много ясно очертана и носи още името Малък Полежан.
Склоновете на гранитния Полежан са изключително стръмни, на места има петна от трева и клек. На изток, юг и югоизток се спускат към местността Полежан и Поповоезерния циркус. От запад, север и североизток, склоновете се спускат към Газейски и Десилишки циркуси.
В миналото върхът носи името Мангър тепе. Предполага се, че името е заради шума, който идва от нацепените гранитни блокове, натрупани на върха. Когато хората стигнат до тях, те издават типичен звук, който прилича на звъна на стари турски медни монети - мангъри. През 1942 г. името се променя на Полежан.
Знаете ли кой е най-високият връх в Пирин и колко е висок?
Как да стигнем до връх Полежан?
Най-популярният маршрут до грантиния пирински исполин е от хижа “Безбог”, до която може да се стигне с лифт или по черен път. Пътят е осеян с камъни и на места има опасност от подхлъзване. Не е необходимо да минавате през връх Безбог, а да го заобиколите от юг. Теренът е предимно каменист. В края се спира до връх Малък Полежан, който се нарежда на 8-мо място по височина в България заедно с връх Каменица (2822 м).
Пътят от хижа "Безбог" продължава на юг, покрай Безбожкото езеро. Следвайте маршрута към Попово езеро, който се движи по жълта (за хижа “Демяница”) и зелена (за хижа ”Пирин”) маркировка.
Оттук се стига и до заслон “Тевно езеро”.
В началото пътеката е равна и не толкова камениста, но постепенно става все по-стръмна. След като изкачите Безбожкия превал, клекът става по-висок и гъст. Пътеката завива постепенно надясно край склона и след леко слизане ще стигнете на разклона за нагоре.
Маркираната пътека продължава напред, а вие трябва да излезете вдясно, където преходът продължава по немаркиран маршрут за върховете Безбог и Полежан. Следва тясна и камениста пътека, която се редува с клекове и полянки. Следва кръстопът, където връх Безбог е надясно, а връх Полежан - наляво.
И все пак, не забравяйте, че този гранитен връх е един от най-трудните за изкачване заради многобройните камъни, които ще срещате по целия маршрут. Когато се изкачите най-горе, великолепната гледка ще възнагради усилията ви.
