“О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш`те знамена
нам за вечни времена…
Ботев, Левски – великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!”
Тези стихове са писани от Добри Христов, български композитор, автор на музиката и текста на Химна на будителите.
Какво означава будител?
Отговорът идва от корена на думата - човек, който “буди” другите. Будят народа да се събуди от мрака и незнанието. Будителите са писатели, книжовници, хора на словото, на революцията, на културата, църковни деятели, благодетели…Будителите са пример и вдъхновение за другите, които повеждат със своята смелост, решителност, знания, мъдрост и най-вече със своята любов към родината.
В България имаме специален ден, на който отдаваме почит към народните будители - 1 ноември.
Откога се чества Денят на народните будители?
За първи път 1 ноември се отбелязва като Ден на народните будители в Пловдив през 1909 г. Дотогава на тази дата се чества Денят на Свети Иван Рилски - първият българин, канонизиран за светец.
През 1922 г. Народното събрание обявява официално този ден за празник на всички “заслужили българи”. В освободена България има нужда да се почитат възрожденските писатели и революционери за тяхната смелост и решимост, с която повеждат борба за държавен суверинитет. Денят на светеца Иван Рилски не е случаен. Предложението в Народното събрание идва от правителството на Александър Стамболийска, а инициатор за определяне на този ден е на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.
“Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва…” пише в предложението, внесено от проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина, Станимир Станимиров, Александър Радославов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазив, д-р Михаил Арнаудов и др. видни българи.
Официално денят се чества от 1922 до 1945 г, когато е отменен.
След дълго прекъсване честването се възобновява през 1992 г. по идея на покойни Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати Болгария”
Кои са народните будители?
Дълъг е списъкът с имена, пред чието дело се прекланяме. Ето само малка част от тях:
Климент Охридски
Ученик на Кирил и Методий, ръкоположен за свещеник в Рим и прогонен заедно с тях от Великоморавия. Намира убежище в България, където създава кирилицата. В областта Кутмичевица подготвя хиляди ученици. Автор е на две пространни жития за Кирил и Методий, много други стихотворни творби.
Йоар Екзарх
Един от първите книжовници в България след създаване на кирилицата. Пише “Шестоднев”, в който включва части от произведения на различни византийски автори и вмъква ценни сведения за историята на българската държава по времето на цар Симеон.
Паисий Хилендарски
Монахът създава първата писана българска история с цел да събуди искрата на родолюбието на народа ни и да му вдъхне самочувствие, като му припомни славното минало.
Софроний Врачански
Българският писател и просветител се смята за родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език. Прави първия препис на знаменитата “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски.
Васил Априлов
Създава първото новобългарско светско училище през 1835 г. в Габрово.
Петър Берон
Пише “Рибния буквар” и въвежда нов начин на преподаване, който придава европейски вид на българското образование.
Неизвестните будители
Неофит Рилски
Видният възрожденски духовник и деец е автор на редица педагогически съчинения. Въвежда взаимоучителната система, радетел е за обучение на говорим български език.
Антим I
Първият български екзарх провежда борба за независима българска църква и отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия. Заточен е след Априлското въстание заради революционна дейност. Избран е за председател на Учредителното събрание на Първото Велико народно събрание през 1879 г. в Търново.
Христо Ботев
Един от най-големите национални герои - поет, публицист и революционер. Творчеството му достига истински връх в цялостното развитие на българската литература.
Васил Левски
Най-светлото име в българската история е това на Апостола на свободата. Идеолог и организатор на българската национална революция, основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание. Основател на първите революционни комитети.
Любен Каравелов
Българският писател, поет и енциклопедист участва активно и в националноосвободителното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ.
и още много, много други.