Градът на 100-те войводи, на Сините камъни, на ветровете, на текстила, на сливенската перлова ракия, на Долината на прасковите, на незабравимия Дамян Дамянов. Роденият в Сливен поет казва за родния си град “... града, събрал ведно старо и ново, калдъръм и асфалт, старинен чардак и днешна многоетажност,... събрал не само ветрове и реки ведно (оттам и името му), а събрал минало с настояще, днешна радост с минала мъка”.
Знаете ли какво е старото име на Сливен?
Отговорът не е един. Няколко са известните ни днес стари имена на града и те хронологично следват неговата история.
Туида
В римско и ранновизантийско време (II - IV в.) в местността Хисарлъка, невисок хълм в северната част на днешния град, са открити останки от селище от късножелязната епоха. Тогава градът е носил името Туида (също Цоида, Суида). Съществува предположение, че произходът на името е готски. От готски “thiuda” означава “народ”. (Иванов, И.Т. “По пътя на българския етноним”).
През 1982 г. при археологически разкопки в Хисарлъка е открит епиграфски паметник, който представлява статуарна група с вдлъбнат четириредов надпис на гръцки език, датиран от началото на III в. В него за първи път се споменава името и характерът на селището - емпорион (тържище) Туида.
Според археолога на Националния исторически музей-Сливен Николай Сираков името вероятно е от тракийски произход, но не се знае точното му значение.
В края на VI в. славяни и авари разрушават града до основи. В началото на VIII в. след присъединяването на областта Загоре към България, българите възстановяват града, ремонтират крепостните стени, водопровода, строят нови сгради. От този период в града са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак ипсилон (IYI), както и оловен печат на княз Борис.
Не е известно името на селището в този период.
Знаете ли какво е старото име на Велико Търново?
Сливно (Савулен, Силимно, Стилвнос)
С тези имена се споменава градът в средновековната византийска литература.
Истилифунос
Градът е записан под името Истилифунос от арабския географ Ал Идриси в 1153 г.
Сливен
Името Сливен се среща в “История славянобългарска” (XVIII в.) от Паисий Хилендарски. Съществуват две предположения за произхода на името.
Първото е, че Сливен е от новобългарски/славянски произход и няма връзка със средновековното “Сливно” и неговите производни. Днешното име произлиза от глагола “сливам” в смисъл “вливам, стичам, събирам”, т.е. името се свързва с представата, че на територията на града се сливат три реки: Асеновска, Новоселска и Манастирска и че на това място се сливат планината с полето или небето със земята.
Според второто тълкуване името Сливен означава “проход”. Градът се намира в началото на важен високопланински проход, който води в две посоки. Едната води към град Елена и Велико Търново (старобългарския проход Железни врата, по-късно Демир капу, дн. Вратник), другата води към град Котел и Североизточна България.
Оттук идва и предположението, че и средновековното име на града Сливно произхожда от език близък до старослявански и означава също “проход”.
Това сляванско име се налага с идването на новото славянобългарско население на мястото на предишното селище Туида.
Новото българско население дава свое име на града, което произтича от факта, че селището е разположено на важен проход, водещ към вътрешността на тогавашна България.
Знаете ли какво е старото име на връх Шипка?
Какво може да видите в Сливен днес?
Природен парк “Сините камъни” - част от Сливенската планина, която е част от Стара планина. В парка има над 1000 вида висши растения, както и много и разнообразни животни, птици, насекоми.
Местност “Карандила”, където ще се насладите на великолепни гледки.
Старият бряст - една от най-големите забележителности на града се намира в самия център. Обиколката на дървото при корена е над 5,65 м, а височината му достига 10 м.
Къща-музей “Хаджи Димитър”
Къща.музей “Добри Чинтулов”
Национален музей на текстилната индустрия
Крепост “Туида”
Къща “Миркович”.
