Река Осъм е най-дългата старопланинска река. Дължината е 314 км, което я поставя на 5-то място сред българските реки.
Пътят на река Осъм
Реката извира югозападно от връх Левски в Троянския Балкан и започва с името Черни Осъм. Черни и Бели Осъм се сливат в едно - главната река Осъм. Тя продължава на север през Предбалкана. При град Ловеч река Осъм завива на североизток и продължава край западните склонове на Деветашкото плато. Над река Осъм в Ловеч е построен единственият покрит мост в България и на Балканския полуостров. Мостът е построен от прочутия майстор Кольо Фичето през 1874 г. и е официалният символ на града.
На десния висок бряг на река Осъм в района на село Деветаки се намира живописната Деветашка пещера - една от най-големите пещери у нас, а на притока й - река Маарата, при село Крушуна се намира карстовият Крушунски водопад, висок 15 метра.
Река Осъм прави остър завой източно от град Левски и влиза в Дунавската равнина, където се влива в река Дунав.
Знаете ли какво е старото име на връх Шипка?
Още: 5 подаръка, които НЕ трябва да подарявате на Нова година 2025
Още: Знаете ли имената на всички елени на Дядо Коледа?
Знаете ли как се е казвала реката в древността?
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Стихотворение на деня, 23 декември, от Елин Пелин
Още: Шамфъстък - как влияе на пикочната киселина и холестерола
Старото име на река Осъм е Асамус.
Траките наричали реката Ноя, а римляните - Асамус.
Траките са наричали реката Ноя, а името Асамус идва от римляните - Асамус, Аесмус. Гърците я наричат Осмос, славяни, прабългари и турци са я наричали Осма. Оттук и днешното име Осъм, което се използва от средата на XIX в.
Откъде идва името Асамус?
Проф. Анастас Иширков, виден български географ и етнограф, роден в град Ловеч, обяснява така значението на Асамус:
* “неуморим” според В.Томашек
* “река” според Стефан Младенов
* “змийска река” според Димитър Дечев.
Още: 5 подаръка, които да подарите за Нова година 2025 - привличат щастие и късмет
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
От Асамус до Осъм
Думата “осмос” от гръцки произход означава “натиск”. Именно оттук със значение на "дълбая, прониквам, прокопавам" идва този хидроним. Именно това име Осъм се налага в средата на XIX в. То не произлиза от думата за числото осем, въпреки аналогичното звучене, а от прякото значение на думата Осмос.
Осъм вдъхновява българския писател и сценарист Георги Мишев да напише разказ, посветен на реката, край която е роден.
Знаете ли какво е старото име на Велико Търново?
Осъмска приказка, Георги Мишев
“Някога, в стари времена, планината Хем родила два потока. Родения през деня тя нарекла Бели Осъм, а родения през нощта — Черни Осъм.
— Деца — казала веднъж планината, — аз съм вече стара, нямам сили да ви храня и двамата. Съдено е единият от вас да загине. Тръгнете на север. Който пръв стигне Дунава и потопи чело във водите му, той ще остане да живее.
Надигнали се Бели и Черни Осъм и поели на север. И, разбира се, всеки бързал по-скоро да стигне Дунава, защото на всеки му се живее на този свят!
Но пътят до голямата река не бил никак лек. Издигали се хълмове и скали, препречвали се долове и пукнатини.
— Трудно ще ни бъде, братко — казал Бели Осъм. — Трябва много да криволичим, да заобикаляме, може дори да се наложи за малко да се върнем назад.
— Какво приказваш! — възмутил се Черни Осъм. — С такива мисли никога няма да стигнеш голямата река! Криволици, заобикаляне — глупости!
— Но пред нас се изпречват толкова мъчнотии!
— Не ме интересуват мъчнотиите! Аз ще вървя направо. Защото най-късият път е правият! — казал Черни Осъм и понеже бил по-нетърпеливият тръгнал срещу хълмовете и скалите. Много дни се блъскал в тях, мъчел се да ги пробие, пенел се от яд. После се дръпвал в някой вир, главата му се въртяла от замайване и така ставали въртопите.
По същото време Бели Осъм бавно дълбаел коритото си. Заобикалял непроходимите места, търсел нови пътища, криволичел и крачка по крачка се приближавал към Дунава.
Той пристигнал пръв.
— Ти си по-умният! — казала му старата планина Хем. — Ти ще останеш да живееш.
След време ето че се задал и другият брат — изнемощял, размътен, едва-едва се влачел от умора. Като го видяла такъв, на старата планина й дожаляло. Каменна била Хем, но майчиното сърце е милостиво дори когато е от камък.
— Живей и ти! — казала тя на Черни Осъм. — Но влей водите си в коритото на своя брат. И нека новата река занапред да носи неговото име.
— Почакай, майко! — казал Бели Осъм. — Ние сме двама братя. Старите ни имена винаги ще ни напомнят за миналото. За да ги забравим, по-добре да се наричаме само Осъм.
— Ти имаш и добро сърце! — усмихнала се планината. — Да бъде, както казваш.
Оттогава и до ден днешен една бистра река криволичи из гънките на Дунавската равнина, заобикаля хълмове и скали, пени се и се върти из вировете и бърза, бърза на север. Река Осъм.”
