Река Осъм е най-дългата старопланинска река. Дължината е 314 км, което я поставя на 5-то място сред българските реки.
Пътят на река Осъм
Реката извира югозападно от връх Левски в Троянския Балкан и започва с името Черни Осъм. Черни и Бели Осъм се сливат в едно - главната река Осъм. Тя продължава на север през Предбалкана. При град Ловеч река Осъм завива на североизток и продължава край западните склонове на Деветашкото плато. Над река Осъм в Ловеч е построен единственият покрит мост в България и на Балканския полуостров. Мостът е построен от прочутия майстор Кольо Фичето през 1874 г. и е официалният символ на града.
На десния висок бряг на река Осъм в района на село Деветаки се намира живописната Деветашка пещера - една от най-големите пещери у нас, а на притока й - река Маарата, при село Крушуна се намира карстовият Крушунски водопад, висок 15 метра.
Река Осъм прави остър завой източно от град Левски и влиза в Дунавската равнина, където се влива в река Дунав.
Знаете ли какво е старото име на връх Шипка?
Знаете ли как се е казвала реката в древността?
Старото име на река Осъм е Асамус.
Траките наричали реката Ноя, а римляните - Асамус.
Траките са наричали реката Ноя, а името Асамус идва от римляните - Асамус, Аесмус. Гърците я наричат Осмос, славяни, прабългари и турци са я наричали Осма. Оттук и днешното име Осъм, което се използва от средата на XIX в.
Откъде идва името Асамус?
Проф. Анастас Иширков, виден български географ и етнограф, роден в град Ловеч, обяснява така значението на Асамус:
* “неуморим” според В.Томашек
* “река” според Стефан Младенов
* “змийска река” според Димитър Дечев.
От Асамус до Осъм
Думата “осмос” от гръцки произход означава “натиск”. Именно оттук със значение на "дълбая, прониквам, прокопавам" идва този хидроним. Именно това име Осъм се налага в средата на XIX в. То не произлиза от думата за числото осем, въпреки аналогичното звучене, а от прякото значение на думата Осмос.
Осъм вдъхновява българския писател и сценарист Георги Мишев да напише разказ, посветен на реката, край която е роден.
Знаете ли какво е старото име на Велико Търново?
Осъмска приказка, Георги Мишев
“Някога, в стари времена, планината Хем родила два потока. Родения през деня тя нарекла Бели Осъм, а родения през нощта — Черни Осъм.
— Деца — казала веднъж планината, — аз съм вече стара, нямам сили да ви храня и двамата. Съдено е единият от вас да загине. Тръгнете на север. Който пръв стигне Дунава и потопи чело във водите му, той ще остане да живее.
Надигнали се Бели и Черни Осъм и поели на север. И, разбира се, всеки бързал по-скоро да стигне Дунава, защото на всеки му се живее на този свят!
Но пътят до голямата река не бил никак лек. Издигали се хълмове и скали, препречвали се долове и пукнатини.
— Трудно ще ни бъде, братко — казал Бели Осъм. — Трябва много да криволичим, да заобикаляме, може дори да се наложи за малко да се върнем назад.
— Какво приказваш! — възмутил се Черни Осъм. — С такива мисли никога няма да стигнеш голямата река! Криволици, заобикаляне — глупости!
— Но пред нас се изпречват толкова мъчнотии!
— Не ме интересуват мъчнотиите! Аз ще вървя направо. Защото най-късият път е правият! — казал Черни Осъм и понеже бил по-нетърпеливият тръгнал срещу хълмовете и скалите. Много дни се блъскал в тях, мъчел се да ги пробие, пенел се от яд. После се дръпвал в някой вир, главата му се въртяла от замайване и така ставали въртопите.
По същото време Бели Осъм бавно дълбаел коритото си. Заобикалял непроходимите места, търсел нови пътища, криволичел и крачка по крачка се приближавал към Дунава.
Той пристигнал пръв.
— Ти си по-умният! — казала му старата планина Хем. — Ти ще останеш да живееш.
След време ето че се задал и другият брат — изнемощял, размътен, едва-едва се влачел от умора. Като го видяла такъв, на старата планина й дожаляло. Каменна била Хем, но майчиното сърце е милостиво дори когато е от камък.
— Живей и ти! — казала тя на Черни Осъм. — Но влей водите си в коритото на своя брат. И нека новата река занапред да носи неговото име.
— Почакай, майко! — казал Бели Осъм. — Ние сме двама братя. Старите ни имена винаги ще ни напомнят за миналото. За да ги забравим, по-добре да се наричаме само Осъм.
— Ти имаш и добро сърце! — усмихнала се планината. — Да бъде, както казваш.
Оттогава и до ден днешен една бистра река криволичи из гънките на Дунавската равнина, заобикаля хълмове и скали, пени се и се върти из вировете и бърза, бърза на север. Река Осъм.”
