Княз Фердинанд Сакс-Кобург-Готски е роден във Виена на 26 февруари 1861 г. Изборът му за български княз става след абдикацията на княз Александър I Батенберг на 26 август 1886 г. Това е време на сериозна политическа криза.
Регентското правителство в състав Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков започва търсенето на нов български владетел.
На 15 октомври 1886 г. е свикано Великото народно събрание и българският княз Валдемар Дартски е избран за княз на България, но той отказва да приеме престола по предложение на Александър III.
Русия издига кандидатурата на грузинския принц Мингели, но Върховният съд я отхвърля, което води до скъсване на дипломатическите отношения между двете страни.
Великото народно събрание изпраща тричленна делегация във Виена в търсене на княз. Предложен е австрийския офицер Фердинанд Сакскобурготски. След консултации с Германия, Великобритания и Франция предложението е прието без съгласието на Русия.
На 7 юли 1887 г. Върховният съд избира Фердинанд Сакскобурготски за княз на България. На 2 август 1887 г. новият български княз полага тържествена клетва пред Великото народно събрание във Велико Търново, а Русия смята княз Фердинанд за нелегитимен.
Той наистина няма политическо минало, но е свързан с всички династии в Европа. През първите няколко години Фердинанд оставя Стефан Стамболов да управлява и модернизира държавата. През 1893 г. той се жени за принцеса Мария Луиза от Италия. Раждането на престолонаследника княз Борис Терновски още повече затвърждава трона.
Фердинанд започва задкулисни контакти с руската дипломатическа служба. На 19 май 1894 г. Стамболов е свален от власт. Съставя се правителство начело с д-р Константин Стоилов.
Князът получава международно признание със сближаването си с Русия. На 4 юли 1895 г. на погребението на Александър III българската делегация, водена от митрополит Климент, е посрещната с голяма пищност от новия руски император Николай II.
Князът подкрепя модернизацията на всички направления - изграждане на пощи, железопътни линии, гари, пристанища. Обича коли, влакове и самолети, строи дворци, паркове и градини.
Цар Фердинанд I абдикира и напуска завинаги България
Във външната си политика Фердинанд постига не само възход, но и помирение с Русия. През 1902 г. двете страни сключват таен военен договор. Според Берлинския договор България е васално княжество, чиито ограничения не позволяват на владетеля и държавата да разгърне пълноценно възможностите си. Така Фердинанд прегръща идеята за независимост. На 22 септември 1908 г. България тържествено обявява своята независимост във Велико Търново, старата столица на България.
Политическият успех на цар Фердинанд достига своя връх по време на Балканската война през 1912 г. Царят имал имперски амбиции, а народът и войската искали да освободят своите поробени братя в Македония и Тракия.
Българската войска направила чудо като прогонва турците на няколко километра от Цариград. Първото поражение на Фердинанд като главнокомандващ идва в Междусъюзническите войни, когато той заповядва атака срещу бившите съюзнически сили без дипломатическа и военна подкрепа от тила.
Второто поражение е участието на България в Първата световна война на страната на Съюзниците. Впоследствие голям брой политически фактори се обявяват против действията на Фердинанд. Войната завършва с втора национална катастрофа.
На 3 октомври 1918 г. министър-председателят Александър Малинов предлага на монарха единствения изход – абдикацията. Той предава престола на сина си Борис III и напуска страната.
