Зимен Симеоновден е третият от т.нар. „Вълчи празници“, чиито обреди и ритуали си приличат и налагат забраната жените да докосват остри предмети, да режат, шият, плетат, секат дърва, за да не родят рожба с белег върху тялото и лицето. Отбелязваме го на 3 февруари – след Зимната Света Богородица и традициите на този ден почти повтарят тези на двата „вълчи“ празника преди него.
Зимен Симеоновден в църковния календар и като личен празник
На 3 февруари Православната църква почита паметта на Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица. Симеоновден е и християнски, и народен празник. Свой личен празник – имен ден – имат всички, кръстени на светеца и носещи имената Симеон, Симеона, Симо, Симона, Мони, Моньо, Мона, Моника, както и производните на тях.
Зимен Симеоновден - Какво се прави на този ден?
Зимен Симеоновден като народен празник
Наричат Симеон Бележник, защото бележи хората с белези по телата им, поради което обредните практики са свързани с предпазване на децата от белези – невестите да не родят белязано дете изпълняват много обичаи и спазват забраните да не подхващат работа с остри предмети, да не пипат вълна, да не изхвърлят сметта и пепелта от дома си, за да не разгневят вълците, не режат и не секат, за да не бъдат проклети да родят „симьосано“ дете – с белег. Именно заради поверието, че Свети Симеон белязва, този ден се счита за един от най-лошите през годините и нашите баби и прабаби стриктно са спазвали обредните практики и забраните, докато днес Зимен Симеоновден е преди всичко личен празник – имен ден, а традициите се спазват и са съхранени макар частично само в някои изолирани кътчета от страната.
Зимният Симеоновден е познат още като Стар Симеон. Последният трети ден от празнично-обредния комплекс Трифунци също е свързан с отбелязване на прехода от зима към пролет, изключително важен за дедите ни преход, защото ги изхранвала обработваната от тях земя, а празникът бележи и началото на новата стопанска година. По това празникът прилича на Летния Симеоновден, който също е свързан с оран, с кърска работа, със земята, която хранела хората. Поради важността на реколтата за оцеляването на семействата и рода денят се почита и за предпазване от вредни за стопанството животни – вълци, мишки, къртици. Въздържанието от работа и интимни отношения е и за здраве на добитъка, и за раждане на здрави рожби.
Днес е Зимен Симеоновден! На този ден не се дават пари назаем
Тъй като Симеоновден следва денят на Света Богородица – Зимна Богородица, той се счита за празник на невестите, които са бременни.
Във фолклорната традиция Зимен Симеоновден е познат и като празник, на който се гадае какъв добитък ще се роди – мъжки или женски – по това кой пръв прекрачи прага на дома в деня на светията.
Зимен Симеоновден – обредна трапеза
Традиционните на обредната трапеза на всички народни и църковни празници питки се поднасят на Зимен Симеоновден в пловдивско с мед, за да подсладят Баба Шарка, да е блага, а не люта и да бяга от децата. Жените месели и раздавали питки не само за здравето на децата, но и за здравето на добитъка, който бил важен за благополучието на семейството – осигурявал месо и мляко. Добитъкът също получавал питки, а на рогата му се слагали кравайчета.
Обредните ястия, приготвяни и поднасяни на трапезата на Симеоновден, повтаряли в голяма степен тези от предишните два вълчи празника. Традиционно домакините месели питки, приготвяли краваи, баници, тиганици. На масата присъствал и петел – пълнен с булгур или ориз – обредно ястие, което невестите приготвяли и за 2 февруари – Петловден. Зелникът също имал своето място на трапезата за празника.
Освен Зимен Симеоновден има и Летен Симеоновден, който е свързан отново с почитането на светеца и на земята, изхранвала хората. Зимното и лятно честване на Симеоновден потвърждава близначната идея при организацията на годишния календарен цикъл.
