В идеалния случай отношенията между майка и дъщеря трябва да се основават на взаимно разбиране и подкрепа. Но това не винаги е така.
Анна Горбунова, клиничен психолог и основател на школата за медитация "Неосфера", ни разказва за причините, поради които порасналите дъщери изпитват негативни емоции към своите майки.
Какви емоции всъщност могат да се крият зад раздразнението?
Раздразнението на дъщерята към майка ѝ често крие сложни емоции и чувства, като например:
- недоволство и възмущение. Дъщерята може да изпитва негодувание към майка си заради най-различни ситуации в миналото, които тя смята за несправедливи;
- отчуждение. Това е една от причините, поради които дори възрастната дъщеря се чувства самотна в отношенията си с майка си;
- несигурност и страх. Те се появяват, когато дъщерята се страхува да не получи отрицателна оценка от майка си;
- недоразумения и неразбирателство. Ако те се появят в отношенията, това също може да предизвика отрицателни емоции.
Често между майката и дъщерята се формират т.нар. невротични отношения, в които едната от жените се чувства нещастна, но не може или не иска да излезе от тях.
10 признака на дъщеря, която е зависима от майка си
Причините за възникването им могат да бъдат различни, например:
- границите в отношенията не са ясно определени: в този случай има проблеми с автономността на дъщерята;
- намеса и контрол от страна на майката, което често води до конфликти;
- неудовлетворени емоционални или психологически потребности: ако дъщерята има този проблем, това може да доведе до неврози и тревожност;
- токсични или деструктивни модели на поведение на майката, предавани в семейството от поколение на поколение, и т.н.
3 признака за нарушаване на границите в отношенията майка-дъщеря
Когато говорим за отношенията майка-дъщеря, обикновено имаме предвид, че те са близки. Всъщност те трябва да са преди всичко здрави. За това е важно никой от този тандем да не преминава границите на другия.
Един от основните митове е, че съществуването на граници е лошо, затова те са ненужни. В действителност границите ни предпазват от сливане с всичко около нас, а също така ни позволяват да контролираме заобикалящата ни среда. Още по-лошо е, когато някой се опита да ги наруши.
Знак 1. Прекомерен контрол и навлизане в личното пространство
Например една майка се опитва да наложи своето виждане на дъщеря си при вземането на важни решения или чете личната ѝ кореспонденция.
Какво да правим
Важно е да поставите граници и открито да кажете на майката за това какви нейни действия или поведение ви пречат да се чувствате независими, причиняват ви дискомфорт.
Знак 2. Опит на майката да установи твърде близки отношения
Липсата на дистанция пречи на дъщерята да запази своята индивидуалност и да се развие като личност. Страхувайки се от раздяла, включително психологическа, майките, понякога несъзнателно, се опитват да задържат дъщеря си чрез чувство за вина. Например: "Няма да оцелея, ако се отдалечиш от мен".
Какво да правим?
За да придобиете независимост, е важно критично да преосмислите възгледите си, навиците си и да потърсите свой собствен път в живота. Струва си да поговорите с майка си на доверие: без да наранявате чувствата ѝ, обяснете, че цените връзката ви, но има право да придобие собствен опит.
Знак 3. Майката изисква прекомерно внимание и време, а ако не го получи, се обижда.
Например, настоява да оставите всичко, което правите, и да дойдете при нея при първото позвъняване, ядосва се, ако не сте готови да пренаредите плановете си всеки път.
7 вида връзки между майка и дъщеря
Какво да правим?
Важно е да намерите баланса между задоволяването на нуждите на майка ви от внимание и грижи и поддържането на здравословна граница на личното пространство. Обсъдете с нея своята заетост и предложете конкретни дни за среща.
Как да разпознаем деструктивната критика и как да се защитим?
В стремежа си да кажат на дъщеря си кое е най-доброто (от нейна гледна точка), някои майки правят забележки или коментират пренебрежително. Подобна критика е неконструктивна, защото предизвиква дестабилизиращ ефект. Вместо да иска да следва съветите, дъщерята развива чувство за малоценност, страх от допускане на грешки, което може да се отрази негативно на самооценката. Лицето често става стресирано и затворено.
Важно е да се опитате да разберете това за себе си и след това да го обсъдите с майката. Ако не можете да намерите взаимно разбиране, просто приемете своята неидеалност, отървете се от синдрома на отличника и не се самооценявайте, като се съсредоточавате върху думите на другите, включително на майката. Всеки от нас има право да бъде себе си, а не да изпълнява чужди мечти.
