С какво свързвате думата “ракия”?
Домашна трапеза, уют, среща с приятели, сватби, празненства…изпотяване.
Да, може би последното е свързано с още едно нетрадиционно приложение на тази алкохолна напитка, а именно лекуване на настинки.
Една от най-популярните рецепти за лекуване с ракия гласи, че болният трябва да разтрие тялото си с 30 г камфор, разтворен в 500 г ракия. След разтриване да изпие чаша билков чай с мед, да се завие с вълнено одеяло, докато се изпоти.
Съществуват и други подобни рецепти за лечение с ракия, при които засегнатият трябва да се изпоти. Оттук ли свързваме думата “ракия” с изпотяване? Не съвсем.
Откъде идва думата “ракия”?
Макар да приемаме, че това е традиционна алкохолна напитка за България, думата навлиза в нашия език от турската дума “raki”, която пък идва от арабската дума “arak”, което означава “пот”. Произходът е свързан с факта, че арабите се потят, когато берат плодовете за приготвянето на напитката. Типично за арабската напитка и нейните деривати по света е анасоновият й вкус, за разлика от българската, която се приготвя от грозде, сливи и други плодове.
Ракията е разпространена в почти всички балкански страни, където се среща с подобни наименования: сърбите я наричат ракиjа, румънците cuika. Ракия се пие в Северна Македония, Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска, Турция.
Старите българи са знаели как се оправя киселата ракия – добавяли само това към нея
Откога българите познават ракията?
Според археологическите находки, ракия се пие в България от периода на 14-ти век. За това говори открит фрагмент на съд, върху, който се чете надпис с думата “ракиня”. “Аз пих на празника … ракиня” - този графит на старобългарски е открит върху керамична купа от 14-ти век. Предполага се, че болярите са пиели ракия около 200 години преди това питие да стане популярно в Европа.
Смята се, че тази алкохолна напитка е пренесена в България по време на чумните епидемии през Средновековието и най-напред се използва като лек срещу болестта.
Постепенно предците ни оценили незаменимите вкусови качества на питието, както и способността бързо да повишава градуса на настроението. Така ракията става все по-популярна и се превръща в неотменна част от местния бит.
Най-вкусната разядка за ракия, която се приготвя за 5 минути
Производство на ракия
Рецептата за производство на ракия се променя през вековете, макар днешните майстори да следват старите принципи. Използват се ферментирали плодове - сливи, грозде, кайсии, смес от различни плодове. Напитката се вари в казан, от който изпаренията се извеждат през медена тръба и оттам отиват в серпентина. Тя се намира в съд с вода, където изпаренията се охлаждат и така се получава напитката.
Майсторите казват, че най-хубава ракия става от добри джибри или от качествено вино. Най-популярни са сливовата, гроздовата, кайсиевата ракия.
Колко алкохол консумират българите
По данни на International wine and spirits record (IWSR), световната организация, която наблюдава производството и продажбите на алкохол, България е в Топ 6 в света по консумация на спиртни напитки на глава от населението. Тук влиза и домашното производство. Извън него, ръстът в икономиката води и до по-скъпи питиета: светлият пазар е нараснал с 6,6% в стойност и надскача 700 млн. лв. Но половината от количеството реално е вино.
Разпределено на брой на населението количеството показва, че всеки българин изпива средно по 14 литра твърд алкохол годишно.
Българие е една от страните с най-ниски цени на алкохола и най-нисък акциз, както и със солидно домашно производство. Домашно сварената ракия заема около 60% от консумацията.
Българите пият най-много вино и ракия, като се увеличава и консумацията на уиски и водка.
