Как се появява популярният израз „парите не миришат“, малко хора знаят за това. Римският император Веспасиан налага данък върху обществените тоалетни, а в отговор на скептичните усмивки на сина му той гордо заявява: „Pecunia non olet“.
Когато синът на Веспасиан Тит упрекнал баща си, че е наложил данък върху обществените тоалетни, Веспасиан донесъл парите от този данък до носа му и попитал дали миришат. На отрицателния отговор на Тит Веспасиан казал: „И все пак те са от урина“.
Изненадващо, римляните посещавали тоалетните не само за да се облекчат. Събирали урина. Натрупвали я в големи глинени съдове, а след това са я използвали като препарат за пране на дрехи, миене на зъби и дъбене на кожа!
В ерата на древността използването на урина за хигиена на устната кухина е доста често срещан факт. Богата на минерали, фосфор и калий, течността предотвратява кариеса не по-лошо от съвременните пасти. Тази невероятна традиция за използване на урина за вода за уста продължава до 1700 г.!
Този продукт на човешката дейност е бил много търсен. При взаимодействие с въздуха от урината се отделя амоняк, който днес се използва активно в производството на домакински химикали. Древните римляни са използвали това свойство за избелване на вълна и лен, както и за дъбени на кожа.
Събирането на урина се извършва сред бедни и сред представителите на висшата класа. И купувачът на урина трябвало да плати специален данък, за да използва впоследствие урината за производството на почистващи вещества. За първи път император Нерон събира данъци върху урината през 1 век, след което традицията е възобновена от Веспасиан, по време на чието управление през 74 г. сл. Хр. се появили обществени тоалетни, а с тях - и задължителните плащания за тяхното използване.
Веспасиан става известен като жесток владетел, дори синът му Тит осъжда въвеждането на данъка. Именно от този данък обаче римската хазна започва да се пълни със сребро, а част от печалбите на „тоалетните“ отиват дори за изграждането на Колизеума.
Така „данъкът върху урината“ поражда една от най-често срещаните фрази и до днес, non olet pecunia – „парите не миришат“.
Днес добре е позната употребата на урина в уринотерапията и алтернативната медицина. Но, оказва се, употребата е по-широка. Например, обличането на кожа в Мароко се извършва с помощта на това вещество. Местните майстори твърдо се придържат към вековните традиции.
