За много хора това е първият въпрос, свързан с науката, който те задават като деца.
За отговора трябва да благодарим на Исак Нютон. Сред многото си други постижения, той създава теория, която обяснява как виждаме светлината и цветовете.
В книгата си "Оптика", излязла през 1705 г., Нютон разяснява начина, по който призмата разделя бялата светлина на различните цветове от дъгата или, казано по-научно, на видимия спектър. Нютон изяснява, че цветът е характеристика, присъща на светлината. Иначе казано: светлината създава цвета - а не обектът или предметът съдържат цвета. Това е от съществено значение, когато става въпрос за разбирането защо виждаме небето синьо. Нютон използва призма, за да илюстрира, че дори светлината, която изглежда „чисто бяла“ като, например, слънчевата, фактически съдържа в себе си много цветове.
Но какво означава това за нас? Всъщност, стъклената призма е аналогична на онази част от окото, която е най-важната за възприемането на светлина и цвят – лещата. Нютон предполага, че както призмите, така и лещите, включително лещата на окото, пречупват светлината, променяйки я така, че да можем да виждаме цветовете.
Интериорен дизайн: На какви цветове да обърнете внимание в дома?
Пречупването на светлината
Думата „пречупване“ или „рефракция“ се среща често в науката и физиката – но малко хора я разбират напълно. Когато става дума за виждане на светлина и усещане на цвят, говорим за пречупване на светлината - защото има и други видове пречупване.
Пречупването по същество означава как една вълна се променя, когато преминава от една среда в друга. В нашия случай призмата или лещата е средата, която променя (тоест - пречупва) светлинната вълна и така създава един цвят или дъга от цветове. Стъклените призми и лещата на човешкото око не са единствените инструменти, които могат да пречупват светлината – това правят още и очилата, контактните лещи за очи, лещите на фотоапарати, бинокли и микроскопи.
Най-просто казано, когато гледаме небето, виждаме бялата светлина на слънцето и тя се пречупва през лещата на очите ни. Но във въздуха също има частици и молекули, които разсейват светлинните вълни - това е главният начин, по който в небето се създава познатия ни нюанс на ведро, ярко синьо.
Отначало в средата на ХІХ век учени като Джон Тиндал и лорд Джон Уилям Струт Роли смятали, че светлината се разсейва поради частици прах и влага в небето. Но, ако това беше вярно, влажната атмосфера и замърсяването щях да оказват много по-голям ефект върху цвета на небето. В крайна сметка обаче науката стига до извода, че светлината се разсейва от молекулите в атмосферата, а не от прах или влага.
Но защо синьо, а не зелено, оранжево или розово?
Както споменахме, теорията на Нютон показва как призма разделя светлината на цветовете на дъгата, по-специално на червено, оранжево, жълто, зелено, светлосиньо, тъмносиньо и виолетово. Всички други цветове, дори бялото, се състоят от комбинация на тези цветове.
Кои цветове в интериора дразнят и кои успокояват?
Светлинната енергия, подобно на слънчевата, се движи по права линия, докато не бъде пречупена от нещо (като призма, леща или молекули във въздуха). После светлината се изкривява във вълни, а всеки цвят във видимия спектър (или дъгата) има различна форма на вълната. Например, червеното представлява по-дълга, по-малко нагъната вълна - а синьото е много по-къса, с по-стегната гънка.
Молекулите във въздуха изкривяват светлината на слънцето и създават вълна от светлинна енергия с честота, която ни изглежда като синя.
Същият принцип обяснява промяната в цвета на небето по време на залез, когато светлината не е толкова директна и това води до жълт ефект. А над водата, където влажността е по-висока, залезът изглежда по-оранжев. В по-замърсените райони залезът може да изглежда по-червен.
Но, както гласи старата поговорка: „Небето няма да е по-малко синьо, защото слепият не го вижда“.
