“Че съм щастливец, това го знае цяла България, но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие.“
Из фейлетона “Страст”
На 13 януари (стар 1 януари) 1863 г. в Свищов се ражда Алеко Константинов. Той е един от най-значимите български писатели. Пише блестящи творби, описващи реалностите на следосвобожденска България, без да скрива недостатъците.
Важна част от творчеството на Алеко разказът „Пази Боже сляпо да прогледа“, фейлетоните „Разни хора, разни идеали“, „Страст“, „Честита Нова година!“. Те символизират неговата гражданска чувствителност, финото му чувство за хумор, ирония и самоироничност. От тях идва псевдонимът, който и до днес всички го наричаме „Щастливеца“.
Творчеството на Алеко се фокусира върху чертите на българите, които той доста успешно визира в произведенията си. Въпреки че е известен предимно със своите пътеписи и фейлетони, авторът започва творческата си кариера с поезия. Стихотворенията "Огледало" (1880) и "Защо" (1881) са публикувани във вестниците "Целокупна България" и "Свободна България". В тях авторът не крие отношението си към политическата обстановка в родината и проявява чувствителност към социалните пороци.
Щастливецът умира на 23 май 1897 година при неуспешен атентат срещу неговия съпартиец Михаил Такев. На пътя между Пещера и Пазарджик, в землището на село Кочагово, наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона на писателя и го пронизват смъртоносно.
