Има един момент, когато не си влюбен и имено в него можеш да погледнеш по един по-различен начин на думата - Любов. Така можеш да видиш по-ясно, без замъглен от розова мъгла и пеперуди в стомаха мозък, какво точно се случва с любовта, как протича тя, как се развива, как расте и как става все по-силна… или умира. Много често след определен период нещата просто изчезват и първоначалната еуфория и любов се изпаряват.
Защо е така?
В началото на всяка връзка всичко е розово: няма никакви проблеми, нищо не може да ни спре да се обичаме.Човекът до нас е прекрасния принц на бял кон. Но когато мине известно време, започваме да гледаме по-реалистично на нещата: прекрасният принц се превръща в обикновено момче, а конят или изчезва или се превръща в магаре. Независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало,страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото ѝ.
И тук идва обичта. Да погледнеш на твоят избраник със здравия си разум, да знаеш всичките му добри, но и всички лоши качества. Да, ще се сблъскаш и с такива. И когато дойде този повратен момент в една връзка и трябва да решиш, можеш ли да продължиш с този човек и да го приемеш такъв какъвто е, в много случаи се стига до раздяла. Не за друго, а защото, когато любовта ти изчезне, ти се сблъскваш с един човек, който както теб си има своите недостатъци и в много случаи хората правят грешката да се опитват да променят именно тези неща, които в началото са намирали за очарователни и сладки.
Това отблъсква и него и става едно голямо объркване. Но какво се случва, когато осъзнаеш, че всички тези недостатъци и лоши черти не ти пречат... здравият ти разум не протестира срещу избора ти, а напротив. Тогава спокойно можеш да целунеш любимия и да благодариш на Господ, че те е събрал с човека, с който можеш да прекараш остатъка от живота си. Защото това е обичта! Да го приемеш такъв, какъвто е. Да се радваш на всичко, което имате заедно и да благодариш, че е в живота ти.
