Много е важно, освен да познаваме правилата за правопис на българския език, да спазваме и правоговорните правила. Българското ударение може да стои на всяка сричка в думата. Във всяка дума и граматична форма, обаче, мястото на ударението е строго определено. Езиковедът Балан го нарича “разноместно и подвижно”.
Ударената сричка се чува най-ясно и отчетливо. Броят на гласните в думата определя броя на сричките. Ударението представлява по-особено отделяне с фонетични средства на една сричка в думата. При изговор отделянето на ударена сричка става с помощта на различните фонетични съставки на ударението - артикулационно напрежение, интензитет, височина и дължина при изговора на ударената гласна.
Ударението в българския език променя както количествените, така и качествените характеристики на гласните. Към количествените се отнасят промените в интензитета, честотата и времетраенето на основния тон, а към качествените - тембровите промени.
Ударените гласни се изговарят с леко удължаване на учленението, а неударените са по-кратки. Цялата ударена сричка става най-дълга в думата. Тази удълженост влияе върху цялата сричка, която става най-дълга в думата.
Знаете ли как се определя ударението в думата?
Ударението в българския език може да промени и смисъла на думата.
Две отделни думи с еднакъв звуков състав се разграничават само по ударението, например:
за̀вет - място, защитено от вятър
Много духа тук, хайде да се преместим на за̀вет.
завѐт - духовно завещание
Синовете на хан Кубрат не спазиха неговия завѐт да останат единни и да не се делят.
кола̀ - автомобил
ко̀ла - разговорно наименование на безалкохолната напитка кока-кола
сѐдмица - 7 денонощия, от понеделник до неделя
седмѝца - число
Седмицата е любимото ми число и винаги ми носи късмет.
въ̀лна - козината, космите, които покриват тялото на овца и на някои други животни (камила, коза и др.)
вълна̀ - водна издигнатина, образувана от колебанията на водната повърхност
калѐн - за метал - който е закаѐн и има голяма твърдост, физически и нравствено издръжлив
ка̀лен - изцапан с кал
ду̀ша - мириша, слухтя
душа̀ - според много религиозни, философски традиции това е нематериалната част от човешкия индивид.
блàжен - мазен
Вече спрях да ям блажна храна.
блажèн - щастлив, честит
Той изглеждаше толкова блажèн, излегнат на плажа.
рòден - който се отнася до родината, народа, дома на някого
Обичам рòдния си край.
родèн - страдателно причастие от глагола родя
Къде си родèн?
срòден - сходен, подобен, близък
Най-накрая намерих срòдната си душа.
сродèн - страдателно причастие от глагола сродя
Семействата са сродèни чрез брака на децата им.
ведро̀ - дървен съд като кофа за вода, мляко и под.
вèдро - производна форма на ведър
По мястото на ударението се различават и две звуково еднакви граматични форми на една и съща дума:
кра̀ка - бройна форма
Животните имат по четири кра̀ка.
крака̀ - мн.ч на думата крак
Болят ме крака̀та.
ядѐ - сег. време
Тя не обича да ядѐ броколи.
я̀де - мин.св.време
Той я̀де много плавачинки, че чак му стана лошо.
ку̀пи - мин.св.време
Петър ку̀пи ново жилище в самия център на града.
купѝ - повелително наклонение
Купѝ си нов лаптоп, този е напълно неизполлзваем.
го̀вори - същ. име, мн.ч. на го̀вор
Някои западни го̀вори са трудни за разбиране от много хора.
говорѝ - повелително наклонение
Говорѝ му повече, за да разбере как трябва да се държи.
