Най-ранният исторически източник, в който присъства символът "@", е български.
Ръкописът е близо 200 години по-ранен от смятаното досега начало на употребата на "@", като става дума за религиозен текст на български език, пише BBC.
Става дума за български преводен текст от 1345 г. Днес той се пази в Апостолическата библиотека на Ватикана. В него символът "@" е използван като първа буква на думата "Амин", но защо знакът е бил поставен в този контекст, учените не знаят.
Рой Томлисън, създател на електронната поща, първоначално използвал "@" като разделител между името на потребителя и адреса, на който кореспонденцията трябва да бъде изпратена. Причината да избере точно този символ е поради рядката му употреба в операционните системи и защото не би могъл да създаде софтуерни проблеми.
Днес символът е доста популярен сред онлайн потребителите - използва се предимно при надписването на имейлите, широко разпространен е и в социалните мрежи за "тагване" на Фейсбук или Туитър приятел, както и в Инстаграм.
Изследователят Кейт Хюстън твърди, че символът се е използвал често при печатарите през 19 в. Той е означавал, че всичките тези книги/вестници могат да се купят за тази цена, пише BBC. Например, 12 батерии@1 евро (at the price of – на цената на), което означава, че 12 батерии се продават за 1 евро, пише "Труд".
Изследване, проведено през 2000 година от италианския академик Джорджо Стабиле, показва, че всяка нация го използва в различен смисъл. На турски означава роза, за норвежците е свинска опашка, за гърците е символ на малко пате, докато за унгарците е червей. Французите, испанците и португалците пък го използват за означение на своя старовремска мерна единица за тежест и обем, а за италианците това е символ за амфората, която в античността също е била мерна единица за количество.
