Родителите, бабите и дядовците ни, живеят за нас - децата и внуците им, и е нуждно да получат нашето "обичам те". 20-годишно момиче описва любовта, която изпитва към дядо си, в писмо, изпратено до bTV.
"Дори на пръв поглед той не изглежда обикновен. Моят дядо се казва Иван и през целия си 81-годишен живот е живял в малкото градче Луковит. Отраснах при него. Почти цялото ми детство премина в дядовата къща, тъй като родителите ми заминаха в чужбина. През всички тези години той беше и продължава да бъде образът, който винаги давам за пример”.
"Моят дядо е необикновен. Един живот не стига, за да изговориш с него всички истории, които е лично преживял или прочел”.
"В Луковит всички хвалят чудната му градина. Който е опитвал от доматите от дядовата градина, казва, че по-сладки не е ял никога. И няма съмнение в това. Спомням си преди време дядо ми беше казвал, че садейки всяко стръкче в тази градина, той влага любов и така градината му отвръща със същото”.
"В града всички познават Иван Даскалов и всички говорят с уважение и възхищение за него. Завидно величие има в моя дядо! Когато може да направи добро, винаги го прави и без да бъде помолен за това, много сърдечен и грижовен”.
"Гордея се с моя дядо и искам хората да видят как на 81 години сам самичък той успява да превърне една обикновена къща в приказен дом. Истинско щастие е да прекараш дори и един ден с него”.
"Прави всичко, обаче гледай да не пречиш на хората. Обичам поздрава. Да поздравя човек. Обичам и мен да ме поздравят. Това е един начин най-елементарен за контакт с теб”, казва Иван Даскалов.
Най-важният урок за него в живота е трудът: „Аз го ценя много труда, той е нещо, което възпитава. Трудолюбието - това е мярката за това как си със здравето”.
"В Полша бях един месец като треньор... Там видях лагера, ужаса, газовите камери, костите на деца, вагонетките, с които са ги вкарвали в пещите. Това се е запечатало дълбоко в съзнанието ми. А още повече, че тук е адът, а оттатък са правили разкошни вечери и разпивки”, спомня си Иван Даскалов.
"Градината ще ми липсва, докато за мен свят светува. Даже искам и други неща да направя и ще ги направя, само да имам хъс, както сега. И се почерпвам! Да не пропусна да го кажа това. Имам си казанче, имам си плодове, правя си от двора салатки хубави, сядам си, като съм се уморил, защото ракията, като не си уморен, не е много сладка”, признава дядото.
Най-голямата радост за Иван Даскалов е „да сляза сутринта. Да стана, да закуся, да си изпия кафето и след това да закуся задължително. И в кафенето - там с войводите, кой какво чул, какво видял”. "Ако има начин да се върна преди 61-ва година - разбира се, че да. Но не мога да се оплаквам от годините сега, както ги преживявам, защото знам, че това не може да се върне”, казва още той.
