Авторитарният стил на възпитание може да изглежда като строг казармен ред, при който всяко дете има точни задължения, чието неизпълнение води до наказания, а неподчинението и непослушанието не се толерират. Някои родители залагат на авторитарния стил на възпитание като начин да изградят личността на детето си, да го възпитат правилно според техните разбирания, но полезен ли е той за детето?
7 златни правила на Мария Монтесори за възпитанието на щастливо и отговорно дете
Децата са си деца
Да, но родителят, залагащ на авторитарния стил на възпитание, не приема това. Той не толерира разхвърляната стая, закъснението, лошата оценка и дори рисунката с пръсти на запотеното стъкло на колата. Високи очаквания, дисциплина, уважение и спазване на думата на мама и тате, дори без да получат обяснения – това е реалността за децата на родителите, които са избрали авторитарния стил на възпитание у дома, който е строг и контролиращ, без да имат право децата на гледна точка, на избор, на свой свят. Полезен ли е той за детето, или води до повече вреди в емоционален план, отколкото да изгражда характери?
12 неща, на които един баща трябва да научи сина си: Това е безценно и решаващо за едно момче
Авторитарният стил на възпитание – ползи и рискове
Експерти по родителство и педиатри са единодушни, че в дългосрочен план авторитарният стил на възпитание далеч не е най-добрият за детето и не е най-удачният стил родителство, тъй като поражда опасност от ниско самочувствие на децата и трудности с управлението на емоциите. При авторитарното родителство се практикува родителство, основано на подчинението, без да се отчитат емоционалните нужди на децата. Реално това е по-лесно за самите родители, които не си дават труд да разберат децата, да им обяснят защо дадено тяхно поведение е неуместно, защо е добре на правят нещата Х и У и да не правят други неща. Родителите с авторитарен стил на възпитание не считат, че грешат, че пестят време или че зле възпитават децата си, напротив – вярват, че изграждат личности и характери, готови да покорят света и да успяват. Намеренията им не са лоши и дори може да срещнете искреното им учудване, ако споделите с тях, че педиатрите масово отричат този стил родителство.
Джон Боулби: Майката определя съдбата на детето си
Джеф Налин, PsyD, лицензиран клиничен психолог се опитва да дефинира защо авторитарното родителство вреди на децата, сочейки цената му: „Децата, чието поведение до голяма степен зависи от строг режим на какво трябва и какво не трябва, ще базират собствената си самооценка на това дали са спазвали или не правилата, въведени от техните родители“. Пораснали, децата ще имат ниско самочувствие, ниска самооценка и противно на очакванията на родителите, няма да са подготвени нито за света, нито да могат да отстояват себе си и нуждите си, нито да разбират емоциите на другите, нито да управляват своите.
Психическата сила се придобива в детството: 10 родителски грешки, с които крадете от детето си
Авторитарният стил родителство, за щастие, може да има и своите ползи, но само и единствено, когато се прилага в кратък срок с цел приучване на децата, че съществуват правила и че те трябва да се спазват както у дома, така и в общ смисъл – в големия свят. Неспазването на правилата има цена – това е другият важен урок. Като например порасналото дете ще е научило, че закъснението за училище се наказва с отсъствие, че закъснението за работа може да коства работното място и т.н., ще се стреми да спазва общоприетите в обществото правила, което е добър резултат и полза от авторитарния стил на възпитание, но ако е прилагано в краткосрочен план, а не през цялото детство. Други ползи от авторитарния стил на възпитание са:
- добро държане, добро поведение на детето,
- изграждане на емоционална и физическа безопасност – детето няма да прави неща, които родителите са забранили като рискови, което свежда до минимум видовете рисково поведение, характерни за децата,
- стремеж към високи постижения във всяка сфера на живота през целия живот – децата ще бъдат амбициозни, защото така са научени.
