Можем ли да вярваме на всичко, което историческите извори от ХII век разказват за миналото на страната ни, щом са писани главно от византийските хронисти, известни с не особено позитивното си мнение за нас? Вероятно не. В историята ни има тайни и загадки, останали скрити или умишлено възпроизведени погрешно. Турското робство, опожаряванията и разграбването са унищожили и са ни отнели ценни исторически извори, от които можехме да научим истината. Родната литература също е извор на факти, но можем ли да се позоваваме на тях, или са пречупени през поглед на писателя? Точно, правдиво ли е написаното? Вярно ли е например, че Иванко е убиецът на Асен, както сме запомнили от ранните години на образованието си и както ни сочи в драмата си „Иванко – убиецът на Асеня“ Васил Друмев?
Още: Gigil - емоция, която всеки е усещал, но не може да се опише
Още: 5 април 2025: Какъв църковен празник е утре, традиции и обичаи
По пътя на наследството във Велико Търново
Иванко ли е убиецът на Асен?
Така ни учи историята, така пресъздава събитията Васил Друмев. Но Друмев е творец и има право на творчески поглед, както Шекспир е преиначавал фактите за някои крале, за които е писал в творчеството си, и това се знае от англичаните, които чудесно различават творческото писане от реалните исторически факти. Братоубийствата са били характерни за Високата порта в Истанбул, където свалянето от престола по този начин било доказана и честа практика, но не е било обичайно за българския царски двор. Мнозина споделят мнението, че в драмата на Друмев има авторски поглед и творчески измислици, че не Иванко е убил Асен, но византийците, които недолюбвали българите, с удоволствие преписват на царския двор братоубийства и интриги, които те самите извършват. Вярващите в невинността на Иванко се позовават на факта, че Иванко е можел да седне на трона само ако тримата му вуйчовци – Асеневци са починали, факт, който обезсмисля убийството на Асен от Иванко заради трон. Твърдящите, че Иванко е невинен се позовават и на това, че грешна информация се тиражира в редица източници. Така например Христаки Павлович в „Царственика“ представя Иванко като хитрец, прелъстил сестрата на цар Асен. Тя обаче е всъщност негова леля…
Още: Зелената суперсила за вашето здраве: Яжте го всяка седмица
Още: Най - зловещите пророчества на Едгар Кейси: Голяма част от Европа ще се промени само за един миг
Кои са най-великите победи на българската армия от Второто българско царство?
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Не я изхвърляйте: 7 неща, които стара ви четка за зъби ще почистите перфектно
Още: 5 сънища, които предупреждават за опасност в реалния живот
Защо мнозина не вярват, че Иванко е убиецът на Асеня?
Въпреки че историци твърдят, че Иванко е убиецът на Асеня, мнозина, които не вярват на това твърдение, посочват още опровергаващи го факти:
1. Георги Раковски сочи любовни драми, а не царски стол като причина за убийството на Асен. Любовните драми вероятно няма как да бъдат истина, защото дамата, с която се твърди, че имал любовна афера, е всъщност негова първа братовчедка.
Още: 3 зодии, които могат значително да увеличат парите си след 19 април 2025
Още: Само ЕДНА зодия ще победи демоните си този април
2. Васил Златарски сочи, че Иванко е на служба при Алекси ΙΙΙ и става управител на Родопите и Пловдив, след като убива Асен. Реално обаче историята сочи, че през 1195 г. Алекси ΙΙΙ се възкачва на престола чрез преврат спрямо брат си Исак II. Именно той е този, който изпраща своя зет да се бие срещу цар Асен.
3. След като става известна новината за убийството на Асен, Иванко бяга и се предава на Петър. Невярващите в историята за убийството на Асен от Иванко питат, ако това беше истината, щеше ли Петър – братът на Асен – да пожали предалият се Иванко? Те посочват липсата на агресия от Петър към Иванко като ясно доказателство, че не Иванко е убиецът.
Редица факти от историята и догадки споделят още невярващите в твърдението, че Иванко е убиецът на Асен. Каква обаче реално е истината и твърди доказателства за нея няма, така че оставяме ви да разсъждавате над споделеното, да търсите още нишки история, да размишлявате и да откриете сами за себе си своята истина.
