Слушам разкази на клиентки, приятелки, самата аз наблюдавам и разбирам, че мъжката полигамия е един много удобен мит.
Под мъжка полигамия нямам предвид ситуациите, в които мъжът е имал отношения с една жена, разлюбил я е или е изгубил интерес към нея, разминали са се в ценностите или нещо подобно, и после е срещнал друга жена. Това е най-нормалният и естествен ход на живота.
Под полигамия аз разбирам наличието едновременно на няколко жени и поддържането на няколко паралелни връзки, честата смяна и леката подмяна на партньорки. Нещо като месомелачка.
Прието е мъжката полигамия да се свързва с инстинктите и да се обяснява с тях. Природата, казват, мъжката природа била такава – че имат неосъзната потребност да оплодят максимален брой женски. Ако на 20-25 годишна възраст това все още може да се обясни с мъжката физиология и с повишения натиск на хормоните върху мозъка, то такова поведение на 40 години и нагоре е съвсем друга история.
На мен ми се струва доста изморително съчиняването на безброй измислици и извинения ту за едната, ту за другата жена, съществуването едновременно на няколко паралелни легенди за себе и постоянния контрол върху поведението... защото жените са глупави. От страни погледнато е просто суета на суетите. И някаква къртовска работа. За един зрял човек това би било много стресиращо.
Мисля, че цялата тази история в живота на мъжа се случва заради една добре известна психологическа причина – дълбока душевна рана от недостиг на любов. Дали още от майката, дали от жената, на него му е нанесена сериозна травма. Но за себе си и за околните той намира хиляди оправдания – ами, така е устроен, той си е мачо, жените го харесват... А дълбоко в неговата душа стои истината, скрита и от самия него – тъга, самота и липса на любов. Отсъствието на любовта вътре в човек е своеобразна личностна непълноценност.
За да обичаш другия, трябва да се потопиш в него, да му отдадеш частица от себе си, да се довериш... А това е страшно, любовта може да бъде болезнена. Докато сексът е напълно безопасен и за ума, и за сърцето.
Добре би било, ако сексът можеше да запълни тази празнина в душата, нали... Но празнина, получена от липса на любов, може да се запълни само с любов. Точно затова на тези мъже им е толкова важно да получат не само интимност, но и да накарат жената да се влюби. И ако успеят, това е балсам за душата им... дори за известно време те се чувстват прекрасно. Но това е едно безкрайно преследване, един лов с много трофеи, но без победител.
Безразборният секс, безчислените неангажиращи връзки са същата зависимост, както и всички други зависимости. И няма как да се подреди цялостният пъзел на личността.
А без цялостност няма нито мир, нито хармония.
