Първият сериен убиец у нас се казва Сократ Алберт Киршвенг. Той е дете на майка циганка и баща с гръцка кръв. Жестоките убийствата на двете му съпруги, леля му и чичо му и опитът за убийство на третата му жена хвърлят в потрес българската общественост в началото на миналия век.
Родителите на Сократ умират млади а той отива в Самоков, където работи като чирак при местен дърводелец. Не след дълго става майстор, но няма нищо общо с колегите си от занаята. Киршвенг бил конте, облечен с костюми по последна парижка мода и виенски папионки, крачел с лачени обувки, внос от Аржентина. На пръв поглед изглеждал мил и спокоен човечец.
През 1908 година се жени за първи път за Елена Манова, която му ражда две деца – Александра и Райна. Сократ обаче не бил доволен от живота си в Самоков, както и от занаята си и затова само година след раждането на второто му дете оставя семейството си и заминава за София с обещания да се върне с голямо имане.
В София Киршвенг залюбва жена на име Вангелия. Хитрият чаровник подмамва Вангелия да построят къща със спестяванията й в квартал Модерно предградие и двамата заживяват заедно.
През 1917 г. става надзирател в 10-та местна военна болница и му дават пистолет. По време на службата си се запознава с Тинка Николова, която обаче била много набожна и не искала да има нищо общо с ангажиран мъж. Ето защо Сократ измислил хитър план как да се отърве от втората си съпруга. Така той лъже Вангелия, че е откраднал много пари от болницата и й предлага да избягат заедно в чужбина. Лудо влюбената глупачка се съгласява и в нощта на 12 юли 1919 година тръгва с него към Малинов дол, където уж бил заровил крадените пари. Преди това обаче той я кара да напише две писма – до него и до майка й. В тях жената обяснява, че е задигнала 15 000 лева от съпруга си Киршвенг. Когато стигнали до мястото измамникът и казал, че е много изморен и я помолил да копае вместо него. Без да знае Вангелия изкопала собственият си гроб. Когато дупката станала достатъчно голяма той я застрелял със служебния си револвер и я заровил.
На следващия ден Сократ Киршвенг се появява в болницата със зачервени от плач очи. Оплаква се на новата си любов Тинка, че Вангелия го е ограбила и е избягала с любовника си в Сърбия. Дни наред той се движи из болницата като привидение, с вид на съкрушен от скръб и все повтаря ”Вангелия избяга с един любовник“.
Така той успява да спечели любовта на Тинка и когато след десетина дни й предлага да се сгодят, тя се съгласява. Жената обаче не иска да заживее с него, без да са женени. Киршвенг признава, че в Самоков го чака законна жена, с която все още не е разделил окончателно, но му хрумва нова хитра идея – следващият му брак да е мюсюлмански. Мъжът убеждава Тинка, че ”Бог е един“ и софийският мюфтия венчава Сократ и Тинка, които преди това приемат мохамеданската вяра и имената Шакир и Айше.
Въпреки това мисълта за законната съпруга Еленка и двете деца в Самоков не дава мира на младоженеца Шакир. През 1919 г. той сътворява нов план, с който да премахне от пътя си Еленка.
Сократ наема каруцар, който да отиде до Самоков и да доведе жената и децата в столицата. На връщане, близо до Панчарево, Сократ и жена му слизат от каруцата и тръгват направо по меджуселската пътека да се поразтъпчат, както Сократ обяснява на каруцаря. Колата продължава с децата по шосето.
След малко Сократ се появява, но сам. Мъжът излъгал, че Еленка отишла при някакви роднини в близко село и щяла да дойде направо в София след ден-два. Каруцарят продължава към града. Няколко дни по-късно тялото на Еленка е открито от местни селяни, съсечено с тесла. Киршвенг и този път намира изход – набеждава каруцаря за убийството и го вкарва в затвора. По късно Киршвинг ще стане известен като ”убиеца с теслата”.
След време и третата жена омръзва на Сократ. За да се отърве от нея, той я завежда на разходка по Горнобански път.Чаровникът посяга уж да я целуне, но вместо това ръцете му се сключват около шията. Започва да я души. Сократ стиска, жертвата пищи. Случайно минаващи чуват воплите и викат полиция.
Така Сократ Киршвенг е осъден на смърт, но присъдата е смекчена заради децата, за да не останат кръгли сирачета. Прекарва 17 години зад решетките, но когато излиза от затвора явно не съжалява за постъпките си.
През януари 1937г. той се отбива в бакалницата на леля си Евтимия, под предлог че носи взети назаем от нея пари. Лелята взела парите, но когато се обърнала, Сократ я убил с брадва. Мъжът се промъкнал в другата стаичка, където спял 85-годишният мъж на леля му. Убил и него. Тършувал из къщата за пари, но намерил само 11 лева. Прибирал златния часовник на заклания старец, който го имал отпреди Освобождението, с него се е сражавал като опълченец на Шипка. Киршвенг написал бележка, че бакалницата няма да работи 10 дни, закачил я на вратата и си тръгнал.
Полицията намерила двата трупа и отпечатъци, оставени от убиеца по молива, с който е писал. Сократ изтъргувал реликвата за 50 лева при столичен златар, който обаче се усъмнил в него и отишъл в полицията. Отпечатъците по златото съвпаднали с тези в бакалницата. Убиецът бил арестуван.
Процесът срещу ”Убиеца с теслата” започва на 22 февруари 1937 г. Делото събира в съда многобройна публика, дошла да види жестокият престъпник. Защитник на Киршвенг е Мильо Балсамов. Той е юрист еквилибрист, вади вода от девет кладенеца, за да отърве всеки рецидивист. Известен като Балсама, словото му е мехлем за ушите на подсъдимите.
Над три часа продължава изповедта на убиеца пред магистратите. Той признава, че е садист и иска най-тежкото наказание за убийството на леля си и чичо си. ”Дайте ми го, ако няма кой да го изпълни, аз сам ще се накажа!”, заявява той.
Сократ Киршвенг е осъден на смърт чрез обесване. Адвокатът Балсамов обаче не обича да губи дела и обжалва пред Върховния касационен съд. Жалбата заедно с молба за помилване са отхвърлени. Убиецът с теслата е обесен в нощта на 13 срещу 14 април 1937 г.
След екзекуцията ключарите намират в килията му предсмъртно писмо със следното изречение: “Трябваше по-рано да умра, за да не извърша ново убийство”.
По материали на Kanal3
