Най-кратката война в историята е свидетелство за краткостта на конфликта и за динамиката на властта в колониализма. Продължила само 38 минути на 27 август 1896 г., тя противопоставя Британската империя на султаната Занзибар, отбелязвайки любопитна бележка под линия в летописа на военните действия.
Произходът на този кратък, но значим конфликт води началото си от смъртта на занзибарския султан Хамад бин Тувайни. Неговият наследник, султан Халид бин Баргаш, се възкачва на престола без британско одобрение, нарушавайки англо-занзибарския договор, който предвижда британско съгласие за наследяване. С намерението да запази влиянието си в региона британското правителство поставя ултиматум, с който изисква абдикацията на Халид до 09:00 ч. местно време на 27 август 1896 г. Когато Халид отказва да се оттегли, напрежението бързо ескалира.
В 09:02 ч. британски военни кораби, разположени в Индийския океан, откриват огън по двореца на султана, с което на практика поставят началото на конфликта. Корабите HMS Thrush, HMS Sparrow и HMS St. George отприщват бараж от снаряди по двореца и въоръжените сили на султана. Междувременно защитата на султан Халид не може да се мери с превъзходната огнева мощ на британския флот.
Още: Страданията по света и отговорите: Визията на Европейския съюз*
Разликата във военната сила е голяма. Британските сили разполагат с модерни военни кораби, въоръжени с тежка артилерия, докато отбраната на султаната се състои от остаряло въоръжение и минимални военноморски възможности. Освен това британците разполагат с допълнителни войски, разположени наблизо, готови да се намесят при необходимост.
В рамките на няколко минути дворецът на султана е в руини, а голяма част от военноморския му флот е унищожена. Изправен пред непреодолимо превъзходство, султан Халид бяга в германското консулство, търсейки убежище от британското нападение. Към 09:40 ч., само 38 минути след началото на военните действия, Халид се предава безусловно, с което на практика слага край на конфликта.
Жертвите и от двете страни са забележително малко, като се има предвид интензивността на бомбардировката. Според докладите около 500 занзибарски войници и цивилни са загубили живота си, докато британците са претърпели само една жертва и няколко ранени. Бързият и решителен характер на британската победа подчертава военното им превъзходство и дисбаланса на властта, присъщ на колониалните отношения.
Още: Ще се бие ли българинът за страната си, ако има война: Проучване
Последиците от Англо-занзибарската война затвърждават британския контрол над Занзибар, като на практика го превръщат в протекторат под британско влияние. Султан Халид е прогонен, а с британска подкрепа е назначен по-сговорчив владетел - султан Хамуд бин Мохамед. Войната напомня за последиците от противопоставянето на британската колониална власт и за това докъде може да стигне империята, за да запази господството си.
Въпреки краткостта си Англо-Занзибарската война остава забележително събитие във военната история, което дава представа за динамиката на империалистическите сили и бързата еволюция на военното дело в края на XIX век. Лаконичният характер на конфликта е завладял въображението на историците и продължава да вълнува както студентите по военна стратегия, така и колониализма.
Кои 2 държави се обединяват в Танзания?
