Светилището на истината (The Sanctuary of Truth) е едно от чудесата на Тайланд. Това е най-големият храм в света, построен изцяло от дърво, без помощта на нито един пирон. В него и най-тъмното ъгълче изобилства от художествена резба, а всяка скулптура е изпълнена с философски смисъл. Според мен, той е една от добре пазените тайни на иначе широко известния предимно с плажовете и със секс-туризма курорт Патая.
Живописният комплекс е разположен на нос Ричват на север от града и е изграден от златисто и сребърно тиково дърво плюс червено и черно (желязно) дърво.
Строителството на светилището започва през 1981 година, още не е приключило, но няма опасност да се проточи поне колкото градежа на катедралата „Саграда фамилия“ на Гауди в Барселона. Наследникът на неговия основател е обещал да го завърши през 2025 година. При работата се използват древни тайландски знания за обработката на дърво. Постройката на брега на Сиамския залив е висока 105 метра (твърди се, че е най-извисената дървена сграда в света) и широка 100 м.
Проектът е финансиран изцяло с лични средства от милионера Лек Вириапант (Lek Viriyaphant). В него са преплетени богове, войни и митологични фигури от четири азиатски религии.
Светилището показва, че хората са само прашинки във Вселената и в крайна сметка се сливат с нея. Физическите същества са тленни, но истината и доброто са безсмъртни.
В официалния му сайт пише, че предназначението на храма е да използва изкуството и културата като отражение на източните виждания за света, азиатската философия и древните знания. „В този комплекс посетителите възприемат и разбират живота на миналите поколения, отговорността на човека, основополагащите философски принципи на жизнения цикъл, взаимоотношенията със вселената и главната цел на живота – постигането на Утопия“.
Легендата разказва как екстравагантния богаташ Вириапант имал видение свише, че ще живее докато продължава строежът на храма и той напредвал с вглеждане във всеки детайл. Пророчеството се оказало ялово и Лек се споминал, но синът му поема неговото дело. В светилището се преплитат културите на Тайланд, Китай, Камбоджа и Индия, стълбове на будизма и индуизма.
Най-високата кула на храма, символизираща пътя към истината, е обкръжена от фигурите на четири тайландски девици, всяка от които има собствен облик и е заредена с особен смисъл. Онази, която държи връцете си цвят от лотос е въплъщение на религията, тази с книга – на философията, с гълъб – на мира, а с младенец в прегръдките – на самия живот. На самия връх се извисява ездач върху кон, наречен Пра-Шри, който е пета реинкарнация на Буда.
Изобщо, и най-дребното изображение на загадъчната постройка съдържа сакрален смисъл. Идеята, около която се осмисля декорирането на храма, е изобразяването на семейството на създателя на всичко съществуващо: Баща и Майка, Небе и Земя, Слънце, Звезди, Луна. Органично се смесват индуистски и будистки символи. Цялото светилище представлява единение на най-различни религии, при това не само източни.
Строителството на Светилището на истината на плажа Наклуа в Патай продължава. Затова и посетителите влизат задължително с каски. Потракването на чуковете им се слива с мистичната музика, а жените, младенците и митологичните чудовище, вперили очи в посетителите от тавана на сградата допълват атмосферата на тайнственост.
Разбира се, скептиците се съмняват, че храмът е издигнат без помощта на нито един пирон. Оказва се, че гвоздеи има, но те са забити само наполовина. Тайландците твърдят, че щом градежът приключи нитовете ще бъдат извадени.
