Човешките същества винаги са изразявали страха си от необяснимото, от това, което може да им въздейства, дарявайки всичко, което не са знаели как да обяснят с ореол на магия, който са приписвали на невидими същества, богове или починали субекти, които като отмъщение са наказали някого. Така проклятието се превръща във вид ритуална магия, която ще има отрицателна и пагубна функция върху човешкото същество.
Фактът да пожелаеш на някого нещо лошо е много разпространен в човешката природа, да се радваш на нещастията на другите, злото на врага или неговите неуспехи е нещо, което „утешава“. По този начин има много видове проклятия, от вербалните до онези, извършени чрез заклинание или ритуал, съзнателните и несъзнаваните, които варират от прости предупреждения до такива, които предполагат сериозен проблем за човека или дори неговата смърт.
Проклятието може да се прояви в различни форми, от болест, осакатявания, нещастия или смърт, нещастна любов. В резултат на това е оставена изобилна литература по темата, в която проклятията се обсъждат по начина на популярни приказки и легенди, които крият морален произход.
Проклятието като такова означава да има „импресия, която е насочена срещу някого или срещу нещо, изразяваща гняв и отвращение към него, и особено желание да му бъде нанесена някаква вреда.“
Човек обаче не е наясно, че това, което се нарича проклятие, често е привлечено от него, а не от някаква скрита сила, свързана с черна магия.
От своя страна, проклятията действат, тъй като се основават на вярванията и суеверията, които всеки човек има, но резултатът от това идва от доверчивост, страх, невежество и внушение, тоест, ако човек е твърде податлив на теми като заклинания, магьосничество, проклятия и други подобни, той започва да подготвя ума да създава страх и също така намалява собствената си защита, което го кара да се нарани, повреди. Не трябва да вижда в тези неща предполагаемото проклятие, а собствения си страх, който е свързан с психическото му състояние.
Без съмнение умът е много мощен и ако човек чуе проклятие, той започва да мисли за това и по този начин натрупва тази форма на енергия във вътрешното си същество, дори са известни теории, които потвърждават, че проклятието е „Гласът на съвестта“, тоест човек, който е причинил зло на друг, който от своя страна го е проклел, съвестта му започва да го измъчва за това, което е направил, някои хора биха го нарекли карма, тъй като всяка ситуация започва да се свързва с лошото дела, като по този начин увеличава неговото внушение и страх.