Поговорката гласи: „Речта е сребро, но мълчанието е злато.“ В съвременното ни общество обаче речта се е превърнала в доминиращо и приоритетно качество. То е толкова разпространено, че някои хора опитват „словесно въздържание“, за да се свържат отново с тишината и нейните ползи.
Още: Всяка жена над 40 години трябва да зададе тези 5 въпроса на лекаря си
Рисковете от излагането на непрестанен шум
Идеята да запазиш пълно мълчание, дори за няколко часа, може да изглежда изненадваща. Тишината се е превърнала в рядка „стока“. Живеем във все по-шумен свят, без непременно да го осъзнаваме.
Но би трябвало да сме по-внимателни към риска. Дългосрочното излагане на шум на високи нива може да бъде вредно както за физическото, така и за психическото здраве. В допълнение към загубата на слуха, шумовото замърсяване може да допринесе за сърдечносъдови заболявания (хипертония и инфаркт на миокарда) и нарушения на съня. Шумът също така предизвиква отделянето на хормони като адреналин и кортизол, които разстройват организма.
Тишината е полезна за нас
Обратно, невробиолозите са открили, че тишината има многобройни ползи. Твърди се, че моментите на спокойна тишина спомагат за понижаване на кръвното налягане, сърдечния ритъм и нивата на хормоните на стреса. Едно проучване, показва, че възрастни мишки, изложени на два часа тишина на ден, развиват нови клетки в хипокампуса - мозъчната област, която участва в запаметяването. Изследователите не наблюдават развитие на такива неврони при гризачите, изложени на шум.
И така, ако тишината носи толкова много ползи, защо всички ние не я приемаме? Защо някои хора дори се опитват да избягват тихите периоди? Една от причините е, че липсата на шум може да бъде обезпокоителна за свикналите с него, особено за тревожните хора, които може да се нуждаят от някакъв вид дразнене, за да успокоят страховете си. Шумът ни държи в състояние на готовност, за разлика от истинската тишина, която позволява на мозъка и тялото ни да се възстановят. Но този процес на регенерация предполага и определен вид застой, който може да бъде предизвикателство за някои хора да се интегрират в начина си на живот.
Американският професор по психология Тимъти Уилсън и колегите му от Университета във Вирджиния наблюдават този феномен още през 2014 г., когато молят доброволци да седят безучастно в продължение на десет минути в напълно празна стая. Изследователите им предоставили малки устройства, които им позволили да си направят сравнително безболезнени електрически микростимулации. Оказало се, че голяма част от участниците са си направили поне един електрошок, за да убият времето и да направят нещо, така че да избегнат да останат „сами“ със собствените си мисли.
Още: Специалистите ги наричат "вторият ни мозък": 4 начина, с които ще си осигурите по-добър живот
Трябва да работим върху това да се разберем с вътрешния си глас, така че моментите на тишина вече да не се преживяват като скучни, а като лукс, който си позволяваме. „Словесното въздържание“ може да помогне, както и медитацията за осъзнатост, тихото ходене или посещенията в „тихи паркове“. Какъвто и метод да изберете, приемането на периодите на тишина може да бъде полезно за вас.
