6 септември 1885 е дата, отбелязваща българския дух и демонстрира как нашите предци са се изправили срещу Великите сили, успявайки да осъществят своята цел за обединението на двете български държави. Въпреки това, малцина знаят, че не цялата Източна Румелия е била присъединена към България. Кои територии и защо остават в рамките на Османската империя?
Съединението на България - какво се случва
По време на Сръбско-българската война, България успешно защитава своите присъединени територии. Българските войски демонстрират изключителна храброст, превръщайки сръбската офанзива в глуха защита, което налага намесата на Австро-Унгария за спасяването на Сърбия - същата държава, която подстрекава нашите съседи да ни нападнат. След примирието през декември 1885 година, конфликтът завършва с подписването на мирен договор между двете държави, официализиран в Букурещ на 3 март 1886 година.
Букурещки мирен договор
Този мирен договор се отличава с това, че Сърбия, в ролята на агресор, не понася никакви наказания. Не се налага загуба на територии от сръбска страна, а и не са предоставени парични компенсации на нашата държава. Особеността на договора е, че към момента на неговото сключване (преди 1908 година), България официално все още не е призната за суверенна държава. Поради това в документа формално е включен и султанът на Османската империя. Интерес представлява и сръбското предложение за разпределение на сферите на влияние в Македония между Сърбия и България, което обаче ние отхвърляме. Едно от значимите постижения за България с този договор е неформалното признаване от Великите сили на Съединението - въпреки че това признание не е официално включено в договора, то служи като основа за подготовката на Топханенския акт от 24 март 1886 г., който урежда съдбата на българската територия.
Топханенски акт
С този международен договор се променят отношенията уредени в член 17 от Берлинския договор през 1878 година. Самият акт стъпва върху българо-турската спогодба от януари 1886. Тя гласи следното:
Българо-турска спогодба януари 1886
1. Александър Батенберг е назначен за управител от султана за 5 години на Източна Румелия.
2. Кърджалийско и Тъмръшко остават в Османската империя
Османската войска е окупирала тези територии, като е разположила голям брой войски на границата с Източна Румелия.Териториите са били възстановени на османците още през есента на 1885 година.
3. Султанът има право да изпраща войска в България при военни размирици - по искане на Великобритания
4. Военна взаимопомощ между България и Османската империя в случай на нападение от трета страна - по искане на Великобритания
В рамките на Топханенският акт, част от клаузите остават, но някои са коригирани. Ето какво гласи този мирен договор:
Топханенски акт - клаузи
1. Българският владетел се назначава за управител за 5 години на Източна Румелия от султана. Промяната е свързана с махането на името на Батенберг по настояване на Руската империя.
2. Точка 2 от Спогодбата се запазва
3. Точка 3 се отменя по настояване на Руската империя
4. Точка 4 се отменя по настояване на Руската империя
5. Измяна на органическия устав на Източна Румелия
Последици от Топханенския акт
Потвърдена е загубата на териториите Кърджалийско и Тъмръшко, които вече са под османска окупация. Въпреки това, този акт фактически признава Съединението на България от страна на Великите сили - Руската империя, Германия, Франция, Великобритания, Австро-Унгария и Италия. Тези държави, като гаранти на Берлинския договор, имат правомощието да внесат изменения в него, както става с отмяната на член 17. В резултат на това, територията на България нараства от 63 хиляди квадратни километра до 96 хиляди. Независимо от изискването за назначаване на български владетел като управител на всеки 5 години, то остава неспазено и ефективно отменено през 1908 година.
Отмяната на точки 3 и 4 от спогодбата и договора са изключително важни. Те са сложени по искане на Великобритания с цел да се ограничи руското влияние в България. Според точка 3, при вътрешни размирици султанът има правото да разполага войски за възстановяване на реда. Ако тази клауза беше запазена, политическите събития, последвали в България, можеха да доведат до османска окупация на страната, с подкрепата на Великите сили.
Отмяната на точка 4 освобождава България от военна взаимопомощ с Османската империя. При наличието ѝ, това ограничава възможността на нашата страна да претендира за европейските територии на империята, които са населени с българи. Това е щяло да създаде огромен проблем пред бъдещия Балкански съюз между нас, Гърция, Сърбия и Черна гора, в който ние щяхме да сме с вързани ръце, тъй като трябва да подкрепим империята при нападение от трета страна.
