Наровете са едни от най-вкусните и най-стари плодове. Освен за освежаване със техните сладко-кисели сокове, хората често обичат да го добавят в различни солени и сладки ястия. Този плод идва от Персия и е част от много национални митове и кулинарни традиции. За китайците, гърците и египтяните наровете са символ на плодородието. Тибетците използват сока му за лечение на жлъчно-каменна болест, проблеми със стомаха и диабет, а индийците го ценят поради неговите подмладяващи свойства.
100 мл съдържат 16% от дневния прием на витамин С за възрастни, заедно с витамини от група В, калий и полифеноли. Без глутен е, с ниско съдържание на калории и се препоръчва като незаменима част от диетата. Облекчава главоболие, предотвратява сърдечносъдови заболявания и дори рак на простатата. Танините, извлечени от малко парче кора на нар, могат да спрат стомашните проблеми.
Сокът от нар зависи от сорта и зрелостта на плода. За да го разрежете, използвайте остър нож, махнете капака и отрежете отстрани. Лесно се отделят от бялата кора, но семената им са едри и стипчиви. Ако ще го стискате, отрежете го по средата. Може да използвате и преса за цитрусови плодове за да изстискате сок.
Соковете на плода са наситени, вариращи от много сладки до кисели (в зависимост от техния сорт) с леко кисел вкус. От Близкия изток до Тибет, нарът е се е изцеждал и използвал като съставна част за приготвяне на ястия много преди да се установи в тези географски ширини. Има една популярна стара рецепта за направата фесенджан (пиле с лук, смлян тип орехи и малко сок от нар). В Турция еликсирът от нар може да бъде използван за мариноването на различни меса, а оцет от нар е използван за овкусяването на салати.
Душата на коктейла Grenadine, който е част от много смесени напитки като New York и Tequila Sunrise, е безалкохолен и представлява концентрат от сок от нар. Той често се среща и в определени супермаркети в България, но е добре внимателно да прочитате всеки етикет – възможно е да се попадне на заместители на изкуствени съставки и оцветители, които имитират истинската напитка.
Има и меласа – тя представлява концентрат от сока на нар, който може да се сложи в яхнии или върху палачинки и сладолед. В Грузия, Армения и Азербайджан сосът от нар се сервира с кебап или риба. В тези държави, наровете се използват за приготвянето на различни видове вина и ликьори. Гърците правят коливозуми (пшеничен сладкиш със семена от нар и стафиди).
Вкусът на семената от нар е плодов и тръпчив, подобен на този на лимон, смрадлика и тамаринд. Като съставка те са често срещани в чътни, тагини, хляб и кърита от Хималаите до Мароко. Зърната от нар се използва в много зеленчукови яхнии, както и в месни ястия от Могол. Комбинират се с ябълки, боб, булгур, пиле, нахут, кориандър, извара, патладжан и т.н.
Има и студено пресовано масло от семена на нар, което е бледо кехлибарено на цвят и никак не е евтино, което дава само половин литър от 100 кг пресни плодове. Може да бъде използвано и в козметиката за овлажняването и третирането на изсушена и раздразнена кожа. Поради своето високо съдържание на фитоестрогени, облекчава симптомите на менопаузата.