Столицата на Първата българска държава – Дунавска България, основана от хан Аспарух, вероятно е изградена върху основите на старославянско селище, дало и името ѝ – Плиска – наименование със славянски произход. И макар да е едва първата българска столица, Плиска се е гордеела с внушителна базилика, водохранилище и бани, манастир, тронна палата и дворец с дворцова църква, както и със забележителните за времето си размери – най-големият град на континента в определен момент е бил именно Плиска.
За жалост ценните артефакти остават загадка за нас до откриването на археологическите останки от Плиска в края на XIX в. До онзи момент, в който усилията и трудът на чехът Карел Шкорпил се увенчават с успех и открива Плиска, за града се е знаело и съдело само по бедни исторически извори – шепа писмени сведения. Излишно е да казваме какво огромно значение е имало това откритие, но пък вероятно си задавате въпроса защо Плиска е останала скрита толкова дълго във времето.
Археолози откриха, че Плиска е била заселена още преди 3300 години
Сред възможните причини е фактът, че старото име на Плиска е друго и именно под него Шкорпил е съумял да открие останките от величествената ни стара столица, служейки си за ориентир с търновския надпис на хан Омуртаг от църквата „Свети 40 мъченици“. Той търсел първата столица на Първото българско царство с нейното първо име и така усилията му се увенчали с успех само две години след началото на разкопките. А вълнението му от откритието било толкова голямо, толкова впечатлен бил чужденецът-археолог от размерите, архитектурата и устройството, от величието на града, че пожелал, когато почине, да бъде погребан в Плиска. Желанието му е изпълнено и днес гробът на Шкорпил се намира близо до построения музей в Плиска.
Кое е старото име на Плиска?
В най-ранните години на съществуването си първата столица на Първата българска държава се наричала Абоба. Автентичното прабългарско название от VIII-IX в., записано във византийските съчинения, е Pliskouba и Pliskoba. Отново виждаме наставката оба, която ще рече: „голямо селище от степен и лагерен тип“. Защо обаче степен тип? В онези времена степни градове били столици на номадски народи в Азия и имената им носели тези наставки, тъй като били слънчеви, светли. Така и по аналог това име на Плиска с наставка оба може да се приеме и преведе като „слънчевия град“ или „блестящ, бял град“ – именно от тук произхожда името на града. Това обаче далеч не е единственото име, което можем са посочим като старото име на Плиска.
Знаете ли какво е старото име на Плиска
Други стари имена на първата българска столица Плиска
Друго старо име на града е Plskas ton kanpon, което ще рече „лагерът на Плиска“. Срещаме това име в гръкоезичния надпис, датиращ от около 821 г., изсечен върху знаменитата Чаталарска колона близо до днешното село Хан Крум. В изписания на средновековен гръцки език надпис на хан Омуртаг името на града е ΠΛСΚΑ.
Под името Абоба градът бил познат и по време на Османското владичество, а след него се нарича със славянското си име, но леко променено – Плиска. Според Петър Добрев Абоба означа голям земен вал. Произходът на старото име на Плиска е свързан със значителната укрепителна система – дебели каменни стени, достигащи до 12 м височина, и стени от глинени тухли, които отличавали Първата българска столица. Именно под името Абоба нейният откривател Шкорпил съумява да изрови пласт по пласт величествените ѝ руини, които разказват истории. Плиска е първият град на Стария континент след Римската империя, построен от камък, а със своите 23 кв.км. се оказва по-голям дори от Константинопол през VII век. – факти, които правят откриването на Плиска още по-важно и интересно не само за България, но и за археолози извън територията на страната ни.
