Често, погълнати от ежедневните грижи и проблеми, които се опитват да обладаят съзнанието ни, не виждаме красотата на малките неща около нас. Не забелязваме онези, които биха ни накарали да се усмихваме. Не виждаме колко прекрасен е животът ни, защото сме свикнали да се оплакваме и да искаме нещо повече. И никога не спираме. Бързаме. Притесняваме се. Чудим се как да направим живота си нещо повече от това, което е. Намираме някакви малки жестове от страна на любимите ни хора за досадни, докато те просто искат да ни кажат "обичам те"!
За това е хубаво от време на време да спрем, да се огледаме, не просто да гледаме нещата, а да ги видим. Да видим красотата на цветята, да чуем смеха на децата, да усетим истински как морския бриз гали лицата ни, да затаим дъх пред искрящо синьото безкрайно море, да се насладим на онова парченце шоколад, което прави света една идея по-сладък, a проблемите, малко по-незначителни. Да спрем да мислим за миналото и да се притесняваме за настоящето и просто да се насладим на момента. Онзи прекрасен момент, в който да осъзнаем, че сме на този свят за кратко и е хубаво да извлечем максимума от пребиваването си тук. Да правим повече неща, които обичаме и да изхвърлим от живота си онези, които са ни досадни, неприятни и т.н.
Да погледнем хората, които ни обичат и да видим малките жестове, с които го показват. Често, това се просто нежна целувка по челото или намираният за досаден израз: " обади се като стигнеш", който всъщност иска да каже, "внимавай да не ти се случи нещо, не мога да живея без теб". Да оценим това, което те правят за нас и да благодарим, както на тях, че са в живота ни, така и на Вселената, че ни е помогнала да ги задържим, макар и не винаги да им показваме колко ги обичаме.
Животът е прекрасен, когато осъзнаеш, че щастието не е в скъпата кола, модерната къща, високата заплата. Щастието е в малките неща, които са като мидички, скрити в пясъка - показват се на онези, които имат очи да ги видят!
