Родословието на Христо Ботев
Христо Ботев има 9 братя и сестри, от които само един (Кирил) оставя потомство. По линия на родителите му Иванка и Ботьо Петкови родът му има много разклонения.
Сред най-известните и богати роднини на Христо Ботев са братята Евлоги и Христо Георгиеви.
Бабата на Христо Ботев по бащина линия - Ана Нектариева - е сестра на щедрия просветен и църковен благодетел архимандрит Кирил Нектариев. Той прави десетки дарения на девическите училища в родния си Сопот, Карлово, Калофер и Пловдив.
Другата негова сестра - Мария - влиза като снаха в известната възрожденска фамилия Пулеви. Нейната внучка, която носи името й, става жена на Найден Геров.
Другата й внучка - също Мария - се омъжва за Иван Евстратиев Гешов, който по-късно става министър-председател на България.
Третата внучка - също Мария, но по-известна като Мина - става майка на един от най-големите и известни български актьори - Сава Огнянов.
Внуци на Мария Нектариева са двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви.
Въпреки роднинството си с богатите български благодетели, Христо Ботев никога не се е обръщал за финансова помощ към тях.
Евлоги и Христо Георгиеви
Евлоги Георгиев е роден в Карлово през 1819 г., а брат му Христо е роден през 1824 г. Двамата братя прекарват голяма част от живота си в чужбина, но винаги се чувстват дълбоко свързани със съдбата на своя народ.
През 1837 г. заминават за Галац, където със своите вуйчовци създават фирма за търговия с ориз. Най-напред продават ориз, зърно и самоковско желязо. По-късно започват сътрудничество с гръцката фирма “Теолого” в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, кафе, ром, подправки.
Евлоги и Христо Георгиеви са сред основателите на Добродетелната дружина в Букурещ - организация на богати българи, които помагат финансово революционерите. Дружината набира български доброволци за руската армия в Кримската война и набавя средства за осигуряване на образованието на видни българи. С натрупване на състоянието си, двамата братя откриват тайните на банкерството - следят лихви, курсови разлики, сконто. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкови операции. Същата година умира по-малкият брат Христо.
Евлоги Георгиев след Освобождението
“Труд, честност, предприемчивост, спестовност, благотворителност” - това са принципите, които цял живот следват двамата видни карловци.
След Освобождението Евлоги Георгиев се завръща в България, където купува солидно количество парцели в София. През 90-те години вече притежава над 10 000 кв.м. През 1896 г. обявява дарението си от 800 000 златни лева и земя на стойност 200 000 лв за построяването на сградата на Софийския университет. Евлоги Георгиев се смята за един от най-богатите хора в Европа през 19-ти век. Умира в Букурещ през 1897 г.
Какво се случва с дъщерята на Христо Ботев след смъртта му?
Завещанието
При смъртта на Евлоги Георгиев състоянието му се равнява на 23 милиона лева. При отваряне на завещанието, роднините му остават разочаровани, защото повечето средства Евлоги дарява “в ползу роду”, а именно:
* 20 000 лв на българската църква в Букурещ
* 200 000 лв на училище “Кирил и Методий” в Букурещ
* 30 000 лв на Букурещкия университет, “за да се издържат бедните, но прилежни студенти”
* 6 000 000 лв за построяване на Висше училище в България
* 20 000 лв за българска болница в Цариград
и още много за читалища, църкви, болници, бедни българи.
“Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно” пише Евлоги Георгиев в завещанието си.
Оспорване на завещанието
За изпълнител на завещанието е определен видният карловец Иван Евстратиев Гешов. Вуйчото на Евлоги и Христо Георгиеви Иван Пулиев оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. Процесът се политизира.
Министърът на правосъдието Константин Панайодов внася искова молба за фалшифициране на завещанието. По-късно министърът на финансите Лазар Паяков внася друг иск за 16 милиона лева, които уж Евлоги Георгиев бил обещал за освободителната борба в Македония, които от своя страна наследникът присвоил. Според финансовият министър тези пари принадлежали на България.
Правителството завежда дело, ответник е Иван Евстратиев Гешов. Още преживе Евлоги Георгиев заявява “Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми”. Така и става. Консултанти на Гешов са професори по гражданско право в Парижкия университет, които се чудят “Как е възможна подобна лудост от едно правителство?”
Съдебният процес забавя създаването на Висшето училище. През 1922 г. се решава с парите да се построи университет, висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово. Това е против волята на дарителя.
Затова едва през 1934 г. се построява днешният ректорат на Софийския университет, а след това и другите две крила.
Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров.
