Най-старата целувка, датира от древността, от епохата на пещерния човек и има смисъла на рефлекс за надживяване. В онези далечни времена племената са воювали непрестанно за своя земя, собствено огнище, парче месо. Как неандерталецът е долавял дали срещнатият по пътя му себеподобен е приятел или враг? Приближавайки се предпазливо, той просто го подушвал. Миризмата замествала паспорта. Ако била позната, подходяща, двамата тръгвали на лов за мамути, в противен случай започвал бой с тояги. От този прастар обичай произхожда навикът за допир и оттам за целувка. (Това е историческата версия на Мартин Мурие и Жак-Люк Турриер в „Малка енциклопедия на целувката".)
Животворната целувка. Много цивилизации сравняват целувката с въздуха, издишван от живия човек. Така мислят не само християните, но и много африкански народи. За последните устата на човека е връзката му със света. Формално те не одобряват целувката, защото душата рискува да излезе навън едновременно с целувката. Реално и реаниматорът се опитва да „върне живота" на удавника с допир уста в уста.
Още: 5 нестандартни разновидности на целувката, за които никога не сте чували
Необичайната целувка. Веднъж богът Пан се влюбил в нимфата Сиринкс. За да се спаси от упоритото му преследване, нимфата се преобразила на букет тръстикови стъбла. Пан отказал да се признае за победен и изобретил флейта от един стрък тръстика. Прекарвайки устни върху скромните остатъци от нимфата, свирейки на флейтата, той припаднал от любов. Вероятно нимфата не е предвидила подобен край.
Разнообразните целувки. Целувката на древните китайци, които доказвали любовта си само с докосване на крака на любимата жена.
- Целувката на папуасите от Индонезия, които при допир на устните предпочитали да откъснат със зъби някои от миглите на обичното същество. Тази практика се нарича „Митаку-ку".
- Целувката от остров Таити, наречена „Хонжи", е подобна на целувката на ескимосите - доближаване и търкане на носовете.
Кама сутра. Тази истинска енциклопедия на любовта е дошла при нас от Индия. Написана на санскритски език, обогатена от опита на мъдри и недотам целомъдрени лица, живели между IV и VII век. Те са събрали и назовали всички видове целувки като задължително встъпление към любовта. Формална целувка, при ко-ято жената само допира устните на любимия; тръпнеща целувка, когато жената леко раздвижва само долната си устна; умилителна целувка, при нея устните на любимия се докосват само с език. Има още права, обърната, когато единият от двамата поставя обратно лицето си; малко силна и много силна целувка, даже и хапеща целувка, вероятно за онези, които изгарят от любовен пламък.
Още: Интересни факти за френските целувки
Феодална целувка. Много отдавна, през средните векове, между сеньори и васали за реципрочни ангажименти се разменяли целувки. Коленичилият васал, гологлав и в присъствие на свидетели, получавал от сеньора целувка по устата, ако е от благороден произход. Ако сеньорът отсъства от замъка, когато васалът идва да го посети, е длъжен да целуне ключалката на входната врата на замъка, в знак на уважение.
