След няколко дни почивка в резервата Нгоро Нгоро в Танзания българската експедицията „През Африка с автомобил“ продължи с пълна сила до крайната дестинация Иглен нос – най-южната точка на континента Африка. (подробности за експедицията на двамата българи може да видите на www.six-A.net)
Още: Български курорт се класира в Топ 100 на най-добрите плажове в света
Още: Отвориха за посетители плаж, унищожен от Везувий преди 2 000 години
Прекосявайки Танзания, Александър Костадинов и Росен Михайлов се срещат на пътя със слонове, зебри, антилопи, биволи, лъвове и маймуни, много маймуни. Научават и редица нови за тях нещта, като факта, че банановото дърво дава веднъж плодове и после умира, а новото се ражда от корените на старото.
Силният дъжд напомня на българите, че навлизат вече в Замбия, където е зимен сезон. Митничарите посрещат авантюристите, потривайки ръце, като набързо изкопчват от тях $50 за виза, $30 за пътна такса и 25 000 квачи за местната община (1$ = 5000 квачи). Александър и Росен остават най-изненадани от въглеродната такса, която също заплащат. Всеки автомобил в Замбия следва да заплати такса за замърсяване на въздуха с въглеродни емисии.
Замбия е една от най-рядко населените африкански държави, което в случая е огромно предимство за тях. При територия 7 пъти по-голяма от България населението е едва 12 милиона. Бензиностанции по пътя липсват, а цената на дизела е висока за региона - 7508 квачи. Високи са и цените в местните супермаркети при асортимент, близък до този в селски кооперативен магазин. Например бутилка минерална вода е 9000 квачи.
Още: Вечната дилема – на море в България или Гърция
Още: Броят на туристите в Италия достигна рекордни върхове
На 21 декември към 13:30 ч българите влизат в град Ливингстън, наречен на името на първия европеец, зърнал района и водопадите. Прекосявайки центъра на града, Росен Михайлов почувства неразположение и установява, че има лека температура. Веднага се диагностира сам, че комарите са го заразили с малария. Затова двамата бързат да посетят местните медицински центрове, които по-скоро наподобяват на ветеринарни кабинети от миналия век. Все пак помощта идва от жена лекар с корени от бившите съветски републики. Кръвният тест се оказва негативен, но все пак докторът предписва индийски хапчета, с които за ден-два авантюристът ще се почувства по-добре.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Това са 20-те най-добри градски кулинарни дестинации за 2024 година
Още: Най-невероятните гръцки острови, които да посетите (СНИМКИ)
На следващия ден, очаквайки края на света, според маите, Александър Костадинов се любува на полет с хеликоптер над водопадите Mosi-oa-Tunya или Виктория, както ги е нарекъл Ливингстън преди 170 години. Световно наследство под защитата на ЮНЕСКО, водападът е считан за може би най- големия в света, без да е най-високият или най-широкият. Поради сезонността в дебита му, големината варира. Най-пълноводен е между февруари и май с пик през април, а с най-малък дебит – през есента.
На 23 декември Александър и Росен се прощавт със Замбия и започват своето приключение в Намибия. Местната валута е намибиски долар, като 8,65 от тях за равни на 1 американски доблар. Прекосяването на границата става сравнително бързо и безболезнено, като новата държава в маршрута им на пръв поглед изглежда по-прилична и по-подредена. „Като да влезеш от Факултето в квартал Люлин", споделят българите. Местното ограничение на скоростта е 120 км/ч, а пътищата - прави и пусти. Едва ли мнознина знаят, че Намибия е с площ 820 000 км2 и население от само 2 милиона – идеалната страна за обичащите уединение и самота.
Още: WEF: Най-добрите страни за туризъм през 2024 година
Още: Туристическа дестинация увеличава дневната си такса за посетители
На следващия ден авантюристите потеглят към Свакопмунд, където ще посрещнат Коледа. По пътя разбират, че на 18 км от града се намира лобното място на най-големия запазен метеорит на Земята – Хоба. 50-те тона желязо не са избегнали земната гравитация и преди 80 000 г в грандиозно спускане са се разбили в района на Каванго. С интерес българите научават, че град Свакопмунд е населен основно с немци. Всичко е чисто, подредено и поддържано в строг ред. „Една странна Европа ни пожела добре дошли в навечерието на Рождество Христово. Къщата за гости бе същата като градчето – безупречна чистота и поддръжка, светли тонове и много практичност.
Коледа двамата авантюристи прекарват на лодка в Атлантическия океан, където се докосват до дивия морски свят. Радват се на компанията на огромни пеликани, тюлени, делфини и много херинга. За жалост Рождество Христово се оказва и последният ден на съвместното партньорство между Александър и Росен. На следващия ден вторият потегля с обратен полет към България, притиснат от неотложни служебни ангажименти.
От 26 декември Александър Костадинов сам продължава експедицията. И както повелява съдбата в такива случаи, веднага губи обхват и остава сам сред пустошта със своя Defender. Навигацията му дава противоречиви и заобиколни пътища, а 300-те км макадам, нагънати пътища и пустиня искат своя дан. Същия ден се спуква предното стъкло на автомобила, а автофокуса на фотоапарата се разваля. След като стига до Сесрием – врата към парка, решава да нощува в колата. „За да видиш дюните на пустинята Намиб, трябва да си там по изгрев или залез. За да посрещнеш слънцето обаче трябва да спиш в рамките на парка. А места нямаше освен за къмпингуващи“, пише Александър на www.six-A.net. “В парка освен дюни се въдят влечуги, птици и антилопи. Поне това видях, докато карам към Сосувлей. След 60 км пътят за леки коли свърши. Следваха дълбоки пясъци до края на резервата. За тези с 4х4 и поизпуснати гуми пътят е открит. За бързащи като мен става и без изпуснати гуми. Defender-ът се справи блестящо с коварния пясък“, споделя още българинът.
След два дни мъки и глад на 28 декември авантюристът успява да се сбогува с черните прашни пътища, влизайки в Южна Африка. Вкусът на прах ще е дълго време в устата му – скърцащ и горчив. Но не това е най-големият му проблем този ден. Митническите власти дълго го разпитват и проверяват преди да го пуснат в страната. Сам и целият потънал в прах изглеждал подозрителен, но все пак му дават зелена светлина.
Какво е да посрещнеш Нова година сам в най-южната точка на континента Африка – Иглен нос ще ви разкажем по-късно. Очаквайте продължение...
Редактор: Пламен Георгиев
