Eкспедицията на Александър Костадинов и Росен Михайлов продължава с пълна сила (разказът им е свързан с декемврийските премеждия на Черния континент). Авантюристите преминаха през Судан по време на зимни условия, които коренно се различават от тези в България. „Прекосихме пустинята Баюда, като температурата навън беше 35 градуса. Слънцето изсушаваше пейзажа, а погледите ни присвито обхващаха дюните и редките храсти и дръвчета по пътя ни. Но живот все пак имаше – камили лениво крачеха наоколо, докато гиганските скакалци се бяха отдали на слънчеви бани“, споделят Александър и Росен. Двамата са очаровани от Судан в сравнение с Египет. Като предимство изтъкват трафика, който е много по-приемлив, стила на каране е близо до европейския, като клаксон почти не се чува. Документите им се обработват много по-бързо, но отново с помощта на известен стимул или иначе казано .... комисионни в долари. Българите откриват и незнаен факт за своя автомобил. С вълнение разбират от показанията на местните бензиноколонки, че резервоарът на техния Land Rover Defender побира 95 литра гориво, а не както твърди производителят – 75. Споровете с местните обаче е безсмислен.
На 8 декември авантюристите напускат Судан, пресичайки границата с Етиопия при Галабат. И без граница те усещат, че са в друга държава. Рязко хората започват да изглеждат по различен начин. Физиономиите им са тъжни, а облеклото им е бедно. Хиляди говеда, пастири, кози и магарета са навсякъде около тях без край. Всичко се случва на пътя. „Движихме се по огромен тротоар, където колите са веднъж на полуден. Скоростта ни падна внезапно, а опасността бебе или яре да притича пред колата ни беше толкова честа, колкото сърдити буги или магарета, които не остъпваха територия на нашия Defender”, споделят Александър и Росен. Впечатление им прави цените на най-добрия местен хотел в Гондар, като етиопска традиционна вечеря с фрешове струва 8 лв. Бира, печен ечемик и сок също струват 8 лв. Но по-голямо внимание заслужава французойката, която българите срещат в хотела. Тя живее в Лондон и обича да пее ... български народни песни. Да, български! Поредното доказателство, че всички живеем в едно глобално село.
В своя сайт, посветен на експедицията – www.six-A.net българите с гордост споделят едно сторено от тях добро дело. „Децата в Етиопия са много бъбриви. Някои молят за пари, за други си прозорец към света, трети, може би най-хитрите – опитват и двете. Младеж на 13 години ни обясни колко обича футбола, как няма топка и как ще се радва ако му купим. Можело гумена. Но най-добре кожена, щяла да изкара по-дълго. 250 бирр (около 25 лв) и сбъднахме мечтата му. Това хлапе имаше потенциал да стигне далеко“, пишат авантюристите в дневника на сайта си.
В Етиопия е и един от най-екстремните маршрути, който прекосяват Александър и Росен. Пътят до Лалибела е на 3200 метра надморска височина и не е проблем за автомобила, за разлика от непрестанната върволица от хора и непослушни животни. Едно от правилата за шофиране в Африка е да не се кара по тъмно. С последните пурпурни лъчи на слънцето единственото, което се вижда наоколо, са фосфорициращите очи на буги, диви зайци, чакали и милион местни. Пътят е завой след завой, урва до урва в непрогледна тъма и постоянна денивилация. За пореден път двамата авантюристи се оказват изключително близо до животозастрашаващ инцидент. Най-опасният момент настъпва след един завой, когато те попадат на нахвърляни камъни от скали в тяхното платно. „Ако не беше Defender-a, щяхме да изхрачим картера още на първия камък. 4 метра след това, попаднахме на цистерна, която беше преобърната и препречила почти целия път. До сега не разбирахме скалите на пътя като сигнализация. Спряхме на 30 см от цистерната със зачервени спирачки и секнал дъх. След като избегнахме най-лошото, стигнахме до лошото – изглежда пътят беше блокиран. До минутата, в която друг тир не се промъкна през банкета отсреща. Което говореше, че преобърнатата цистерна е там от дни, седмици или месеци. Най-голямото изпитание за Defender-a обаче тепърва предстоеше – 64-те км второстепен път си бяха изпитание за всеки болт на автомобила и всеки мускул на краката. Непрогледната тъмнина, пропастите от двете страни и траповете, редуващи се с тлъсти камъни бяха курс за оцеляване. Бяхме само ние, етиопските диви зайци и желанието да стигнем целта си – вълшебната религиозна Лалибела. Успяхме!“, споделят Александър и Росен.
След 5 дни в Етиопия българите се насочват към следващата си дестинация – Кения. С наближаване на границата двамата попадат на все повече хора, въоръжени с пушки и автомати, но за щастие спокойни натури. Друг плюс за авантюристите е, че навсякъде има покритие на GSM мрежата.
Но най-голямата опасност на прага на Кения сполетява откривателите мигновено. Александър решава да отпочине в местен хотел, запасил се с тропическо мазило против комари и тежката артилерия от електрически унищожител. Колегата му решава да пренощува в колата, превърнала се в негов втори дом. В 2 след полунощ Росен посещава приятеля си, за да вземе спрея против комари. След дълга обсада и много чужда кръв кръвосмучещите са превзели Defender-a. И двамата вече са твърдо в маларийна зона.
След влизането в Кения започва най-великото изпитание, което може да съществува за човек и машина. Пътят е най-страховитата комбинация от пясък, скали, прах, камъни, макадам, кал до шнорхела на Defender-a, трапове, ями и насечености. 250 километра вкарваха прах, високочестотни вибрации и стенания от минаващите покрай нас стари пикапи, споделят българите. „Убеден съм, че това е най-доброто трасе за тестване на автомобили, нерви и напредничави методи за лекуване на камъни в бъбреците. Нещо повече – това е перфектното място за тестване на марсоходи. Средната скорост е около 10-15 км/ч, но тракането на зъбите отмерва как времето едва се точи между дупката, бабуната и коварния пясък. За да сме сигурни, че можем да минем през всичко, заваля и дъжд. На места прахта се превръща в суха коричка, червеникавата пръст – в блато, а на други – траповете стават езерца. Не е само това, обаче. Този път в сърцето на Африка е ловна територия за бунтовници и крайпътни разбойници, за да бъде по-забавно на малцината, дръзнали да го покорят. Камионите се движат в конвой от Мояле – за другите остава случайността”, споделя Александър.
На следващия ден българите оглеждат добре пораженията по Defender-a след тежкия вчерашен маршрут. И не се изненадват, че 80% от произведените първи бройки Land Rover Defender са все още в движение и до ден днешен. Щетите са, по реда на тяхното установяване – паднало болче от вратата на колата, 1 вертикален пръст червена прах навсякъде, включително тавана и разбъркан багаж. Горе на багажника ситуацията е по-различна – два скъсани колана, с които може да се дърпа автомобил и отвинтена капачка на празна туба за вода.
В столицата на Кения – Найроби, предстои поредното предизвикателство за авантюристите. Навигацията им ги заблуждава и отклонява от пътя. Българите бързо осъзнават това и правят обратен завой при двойно непрекъсната линия. Изведнъж от нищото се появява рокер-полицай, който директно арестува Александър и Росен и ги отвежда в районното управление, като ги уведомява, че след два дни съдът ще се произнесе, като най-вероятно ги очаква глоба от 15 000 шилинга. Експедицията отново е застрашена и двамата българи започват да се пазарят, като полицаят открито иска 10 000 шилинга, за да ги пусне веднага. Нашите герои му предлагат едва 100, за да си стиснат ръката на 2000 шилинга. В замяна като бонус авантюристите получават ескорт до края на града с ектра спиране на движението специално за тях.
36 часа по-късно Александър и Росен са вече в Танзания. След прекосяване на границата решават да попитат за Лонли планет лодж хотел. Намират го, но се отказват да нощуват в него, след като разбират цената. Качват се на Defender-a, когато местна девойка прочита на кирилица Виктория – застрахователния партньор на експедицията. Оказва се, че жената е от Русия и като за побратимени народи издейства двойно по-ниска цена за нощувки на българите. Мястото се харесва и те решават да останат поне два дни, за да отпочинат и да се насладят на красотите на резерватите Маняра и кратера Нгоро Нгоро.
Александър и Росен разбраха защо 80% от първите произедени Defender-и са още в движение. Повече за експедицията им четете повече на www.six-A.net
Редактор: Пламен Георгиев
