В човешката история има множество странни закони, сред които е и законът за шапките. Макар да изглежда абсурден от гледна точка на съвременния свят, през 1925 година законът за шапките е имал своето логично обяснение, цели и е преследвал точно определени намерения – модернизация и превръщане на конкретна новосъздадена република в светска. Коя е тя?
През 1925 година в коя държава е приет „закон за шапките“?
Първият парламентарен председател на Република Турция през 1925 година намира фесовете и тюрбаните, носени от турците, за остарели, неотговарящи на европейската действителност и модерния свят. В стремежа си да превърне Турция в светска, съвременна държава, да я издигне в световен мащаб, Кемал Ататюрк – военен деец, политик и писател, министър-председател и президент на Турция в годините между 1920 и 1938-ма, предприема множество кардинални реформи в областта на културата, политиката, икономиката.
Сред законодателните промени е и законът за шапките, с който турското общество трябва да се европеизира по западен образец по отношение на визията и облеклото и с който Ататюрк поставя целта Турция да се превърне в модерна европейска държава. С този закон през 1925 година се забранява носенето на фесове и тюрбани извън религиозните среди и се налага носенето на шапки по европейски образец. Фериджетата остават пощадени, но за кратко – носенето им е забранено само 9 години по-късно – през 1934 г. с изричен закон, наречен Закон за забраненото облекло.
Кемал Ататюрк - знаете ли къде е роден
Законът за шапките – приложение и факти
Интересен исторически факт, свързан с въпроса през 1925 година в коя държава е приет „закон за шапките“, е как се е възприемал този закон и с как е бил съблюдаван. Историческите прегледи по въпроса сочат, че почти никога не е прилаган както се очаквало по отношение на гражданите. Наблюдават се обаче незабавни промени в униформените облекла на някои професионалисти като жандармерията и военноморските части започват да носят шапки с козирки, последвани от заетите в държавни служби и училища, сред които частното училище за медицински сестри на Червения полумесец, последвани и от други униформени професионалисти като приставите, съдебните служители и др. Гражданите обаче не приемат сериозно въведените забрани със закона за шапките и много от тях продължават да носят любимия фес.
Приходите от туризъм в Турция поставиха нов рекорд през 2024 г.
Фесовете и тюрбаните не изчезват от главите на гражданите. Фесът се превръща в религиозен символ, като по този начин – със силата на религията фесът е съхранен и не е изместен от модерните европейски шапки, които законът за шапките се стреми да наложи. Фесът оцелява и устоява на новия закон и въведените с него забрани, макар да е законът за шапките сред „революционните закони“ на турската нация. Революционни са наречени закони, които не могат да бъдат отменени, дори ако се установи, че са противоконституционни.
Ататюрк е най-добрият политически лидер на ХХ в. според класация
Разнолик е начинът, по който се приема законът от гражданите, той предизвиква и дебати по темата в парламента – докато едни го приветстват като средство, което ще улесни разделянето на религията от държавните дела, тъй като само религиозните лица остават извън постановеното в закона, други го намират за абсурден, считайки че не е редно със закон да се определя на гражданите какви дрехи и одежди да носят. Някои върли противници на закона стигат до организирането на протести срещу приемането му.
Демонстрациите в Ерзурум в деня на приемането на закона водят до обявяване на военно положение там за цял месец. Арести сполетяват всички, облепяли градската среда с материали срещу шапките и въвеждането на новия закон, протестиращи и сочени като подстрекатели и организатори на протести, като присъдата за някои от обвинените и свързаните с протестите е… екзекуция. Именно това придава още по-голяма абсурдност на закона за шапките, който, преследвайки цел модернизация и светско лице на Турция, постига точно обратното с арестите и екзекуциите.
Внуците на Ататюрк търсят наследство
