Благотворното въздействие на пресните кълнове (наричани още „зародиши) върху човешкия организъм е известно още от древен Китай и Египет. Те крият в себе си много минерали, витамини, антиоксиданти и протеини. Само 2 часа след превръщането на семената в кълнове (в зависимост от вида на растението) количеството на витамините и баластните вещества се увеличава до 2 пъти над първоначалното. Диетологът д-р Патрисия Лейте, член на Международното дружество по спортно хранене, споделя мнението си по въпроса.
Малките кълнове носят големи ползи. Пример: 1 лъжица покълнали семена от репички съдържа толкова витамини, минерали и други основни хранителни вещества, колкото човек би получил от ядене на около 30 репички със среден размер. Ето защо не е изненадващо, че пресните кълнове се използват при лечението на съдови заболявания, диабет и метаболитни нарушения. Много ефективно е покълналите семена да се включват в ежедневното меню с цел детоксикация на организма. С тях протеините се усвояват лесно, осигурява се правилно храносмилане. Кои са най-често използваните покълнали семена?
Люцерна. Това е растение-чудо, което се използва от векове в борбата със стареенето и за общо укрепване на имунната система. Люцерновите кълнове съдържат до 40% белтъчини. Една лъжица кълнове от люцерна съдържа 5 пъти повече витамин С, отколкото чаша портокалов сок.
Репичка. Нейните покълнали семена съдържат 4 пъти повече желязо от спанака и до 8 пъти повече от червените чушки.
Фасул. Бобовите кълнове са първокласен източник на витамини А и В, които осигуряват на човек психологическа устойчивост и силен имунитет – тоест, пазят ни от стрес. Нищо чудно, че са важна част от менюто на тайландската и виетнамската кухня.
За да получите кълнове, изплакнете шепа семена и ги поставете за една нощ в съд с прясна вода. Семената набъбват и абсорбират влагата, за да покълнат. На сутринта с водата може да полеете стайните цветя. Семената се промиват. Дъното на чиния (само не алуминиева!) се покрива с мокра марля, сгъната на няколко слоя, и върху нея се слагат набъбналите семена; отгоре също се покриват с марля. След около 6 часа семената се промиват, отново се проветряват и се покриват с марля до следващата сутрин. Процедурата се повтаря ежедневно. След първия ден на поникване мини-кълновете вече могат да се използват за храна. Но най-високата концентрация на полезни елементи настъпва на 3-ия до 5-ия ден. Готовите кълнове се измиват под течаща студена вода, за да се отстранят люспите и сърцевината.
Покълналите семена се включват в менюто на малки дози: отначало не повече от 2 ч. л. дневно. В продължение на два месеца дневната консумация на зелените филизи постепенно се увеличава до 2 пъти, като количеството им броят им достига около 60 грама.
Кълновете са сутрешна закуска, която зарежда организма с необходимите микроелементи и енергия за целия ден. Категорично не се добавят към горещи ястия - така губят повечето от ценните си вещества, но се съчетават добре със салати, извара, мюсли, охладени каши, смутита.
Измитите и изсушени кълнове се съхраняват на горния рафт на хладилника до 5 дни. За предпочитане в стъклен, неплътно затворен съд.
