Поезията трябва да се лее като песен, защото тя е онази лекота, с която се докосваме до онова уникално усещане за простор, чистота и изящество. Всички рими и ритми са вдъхновени от любов и правят света ни по-красиво място. В поезията откриваме силата на миналото, изяществото на тъгата и надеждата в бъдещето. Тя е начин да преодолеем гравитацията и да преминем през време-пространството, като откриватели, които смело обръщат поглед навътре в душата си.
Какво е поезия?
Това е литературен жанр, написан в проза или стихове, които се характеризират с изразяване на чувства, истории и идеи по един красив и естетически начин.
Талантите на всички писатели на поезия се познават чрез финия подбор на рими и думи, които придават музикалност на произведението. А най-главните теми са свързани с романтика и любов, традициите на един народ и битка и героизъм.
Големите и древни култури са развили най-различни и специфични поетични стилове, като ода за Гърция, кайку за Япония, които преди са били написани в стихове и са отдавали значение на използването на рима или метър.
Началото на 20 век се развива авангардна тенденция, която разширява измеренията на поезията - включването на свободен стих и начини за свързване с езика.
Характеристики на поезията
Този литературен жанр използва поетични ресурси и се занимава с всяка тема, Може да бъде отворен за множество интерпретации.
Поезията се появява в стихотворенията, може да има метрика и рима, променя се с времето и използва субективни описания.
Според съдържанието си, поезията се разделя на :
* Епична поезия - разказва за минали събития, реални или пък, свързани с героични дела.
* Лирична поезия - тя изразява дълбоки мисли и чувства на автора за действителността. В древността са се цитирали стихове съпроводени от лира.
* Драматична поезия - в основата на този вид поезия, е конфликтът изразяващ социални и духовни противоречия и протичащ в драматургическо действие.
От 1999 година и до днес, на всеки 21 март се отбелязва Световния ден на поезията. Целта на празника е да популяризира писането, четенето и публикуването на поезия по цял свят.
В декларацията на ЮНЕСКО се казва, че световният ден на поезията е с цел признание на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия.
Любопитно е, как поезията позволява да се концентрира голямата и дълго трупана истина в малка форма. Да се синтезират години житейски опит в едно изречение, просто в една мисъл и как въздейства всичко това, като подтиква към ново разгръщане - вече в главата на друг.
Интересно е как нашата способност да възприемаме нещо написано, като го съотнасяме към себе си, към онова, което е познато за нас, което сме преживели ние самите. Естествено то може да няма нищо общо със замисъла на автора.
Един истински поет винаги успява да намери път към ума и сърцето на човек, без дори да се опитват да го търсят. Къде с прозорливостта си, къде със своето лично откровение и най-вече със способността си да вижда отвъд достъпното за очите.
Няма как да не познаем истинската поезия, защото тя веднага ще ни развълнува, ще предизвика размисли в ума ни или противоречия - за всекиго различно. Тя ще ни освободи и издигне така, както само духовните неща могат.
Четенето на поезия ще развие цялостните ни умения за комуникация. Четенето на глас на поезия с нейния ритъм и рима, може да развърже езика ни и да създаде здрава основа за вербална комуникация. Да можем да разбираме поезията дава умствена сила и стремеж, разширява кръгозора ни.
Поезията е терапия не само за автора, то е терапия и за читателя. Тя може да повлияе благоприятно на депресията и тревожността. Чрез нея можем да започнем да разбираме блоковете и пречките, които се спотайват в ума ни.
На хората, които им е трудно да се изразяват поезията ще им повлияе положително, четейки я на глас ще им позволи да надникне в душата на друг човек, да види какво тежи в умовете и сърцата на автора, да отвори врати към чувства, които са били потискани.
