За да се оценят качествата на такъв сложен продукт като кренвиршите, не са достатъчни само вкусови рецептори, а е нужно да се анализират редица други параметри.
Обвивката на кренвиршите може да бъде ядлива - естествена или протеинова; както и изкуствена, негодна за храна - полиамидна или целофанова. Кренвиршите в изкуствени обвивки имат по-дълъг срок на годност.
Инструкциите обикновено предписват какво да е съдържанието на влага в кренвиршите, на белтъчини, мазнини, сол, консерванти (обикновено натриев нитрит) и добавени фосфати. Качествените кренвирши не трябва да съдържат нишесте и карагенан, а ароматът на продукта трябва да се постигне само с естествени подправки.
Белтъчните (протеинови) добавки - всъщност заместители на истинското месо, понякога биват прибавяни и в продукти, претендиращи за най-високо качество! Те се наричат протеинови стабилизатори и се правят от свинска кожа. Свинската кожа обаче е скъпа суровина. За да намалят разходите, днес производителите използват протеиново-мазни емулсии на базата на кожи от домашни птици, а в някои страни заменят протеина дори с калмари. Такъв заместител на месото може да достигне до 30-40% от продукта.
Как да изберем истински вкусни кренвирши в магазина?
За да направим добър избор, би трябвало да имаме предвид следните данни. Колкото по-кратък е списъкът на съставките в етикета върху опаковката на кренвиршите, толкова по-добре. Ако ще съхранявате кренвиршите в хладилник у дома, изберете такива с целофанова обвивка.
На първо място в състава на добрите кренвирши е месото. Ако върху етикета е посочен някакъв друг компонент, това означава, че в такива кренвирши присъства само миризма на месо, но не и самото то!
От какво са направени кренвиршите?
Не купувайте кренвирши от пазарите - те може да бъдат опасни поради неправилно съхранение.
В някои кренвирши се откриват фрагменти от зърнени храни, които производителят „забравя“ да спомене на опаковката! Това е просто непочтен, а понякога и рисков спрямо здравето на потребителя, начин за снижаване на производствените разходи за даден продукт.
Някои кренвирши съдържат натриев глутамат с цел подобряване на вкуса. Но отдавна се водят дискусии и спорове относно безопасността на този компонент. Например, синтетично синтезираният глутамат може да причини алергии, вреден е за нервната система и причинява пристрастяване към храната.
Почти всички производители добавят към своите продукти натриев нитрит, за да бъде запазен цветът им. В същото време той е консервант, предотвратява развитието на ботулизъм в месните продукти и не позволява кренвиршите да станат зеленикаво-сиви. Така, че с присъствието му можем, волю-неволю, да се примирим.
Какво е важно да знаете за състава на нискокачествените кренвирши?
„Животински протеин“ означава, че е получен от останките при преработката на различни меса: свинска кожа, говеждо виме и други обрезки, които не стават за нищо – е, може в краен случай да се включат в некачествена храна за домашни любимци.
„Растителен протеин" обикновено се извлича от генно-модифицирани соеви зърна. Днес в света натурална, органична „био“-соя почти не се среща по магазините.
Знаете ли от какво се правят кренвиршите?
„Вода“, спомената в началото на списъка със съставките, означава, че кренвиршите са произведени от:
- вода;
- сгъстители - те превръщат в гел сместа от малко месо, вода, животински и растителни протеини;
- фосфати - задържащи водата и стягащи формата на продукта.
За да почувстваме, все пак, някакъв вкус на водните кренвирши, производителите не пестят изкуствените аромати и натриевия глутамат. Но това са лошите кренвирши.
А „добри“ кренвирши означава следното:
- кренвиршите се правят от месо;
- минимизирано съдържание на фосфати или въобще без тях;
- натриевият нитрит е в минималното необходимо количество или изобщо не се съдържа;
- не съдържат оцветители, изкуствени аромати, съмнителни протеинови добавки и сгъстители.
Главното е да четете етикетите в магазина и при най-малкото съмнение да се отказвате от всеки подозрителен продукт!