Южната граница на България е с обща дължина от 752 км, от които границата с Турция е 259 км. Започва от устието на река Резовска, пресича връх Кервансарай на билото на Странджа, преминава по билото на Дервентските възвишения, пресичайки най-високата им точка - връх Гюргенбаир, пресича долината на река Тунджа и преминава южно от Сакар, като достига до долината на река Марица при село Капитан Андреево.
По билото на коя планина преминава?
По билото на Дервентските възвишения.
Дервентски възвишения
Дервентските възвишения се намират в Югоизточна България (около 40%) и в Турция (около 60%). Простират се от запад на изток на около 50 км, а ширината им общо на българска и турска територия е около 45-50 км. Разположени са между Сремския пролом на река Тунджа на запад и долините на реките Поповска и Ченгерлидере на изток, които ги отделят от Странджа. На север междудолинните ридове се простират до Елховското поле, а на юг- до Одринската низина в Турция.
По главното било на възвишенията между гранични пирамиди от 173 до 279 преминава участък от държавната ни граница с Република Турция.
Билото на Дервентските възвишения е плоско и достига надморска височина 300-450 м. Най-висок връх е Гюргенбаир (555 м), разположен на българска територия, на около 2 км от село Крайново. Голяма част от билото и склоновете на възвишенията са обрасли с широколистни гори. Районът е обявен за защитена територия по Натура 2000.
Защитена зона “Дервентски възвишения”
Защитената зона обхваща хълмиста територия с разнообразни местообитания, разположени на изток от река Тунджа. Голяма част от зоната е покрита от широколистни смесени дъбови гори, най-вече от цер и благун, на места примесени с келяв габър и средиземноморски елементи. В най-южните части преобладават смесените дъбови гори от източен горун и благун.
Сред горските масиви има открити пространства, обрасли с храсталаци от драка, примесени със смин, в съчетание със средиземноморски елементи, например дамаска челебика.
Районът е местообитание на над 120 вида птици, от които 25 са включени в Червената книга на България.
Най-ценен и рядък вид е малкият креслив орел.
Той се среща в по-високите части на Дервентските възвишения. Малкият креслив орел е средно голяма дневна граблива птица. Дължината на тялото му е 61-66 см, размахът на крилете - 145 см и тежи до 1,6 кг.
Възрастните са с кафяво оперение. Трудно се различават от големия креслив орел, най-вече по по-дребното тяло и по това, че при полет маховите пера отдолу са черни, а подкрилията - кафяви (при големия креслив орел е обатното).
Малкият креслив орел се среща в Европа и Азия, но зимува в Африка. Гнездовата му популация в цяла България се оценява на повече от 600 двойки.
Населени места в Дервентските възвишения
На българската територия на Дервентските възвишения са разположени 20 села, а на турска територия 1 град (Лапалаша) и 20 села.
Най-голямото село на българската територия в Дервентските възвишения е село Лесово с 550 жители след последното преброяване.
За кратко време преди Освобождението селото е било униатско с цел отделяне от гръцката Цариградска патриаршия. През 1913 г. селото е било изцяло българско и е имало 800 къщи. През 2005 г. тук се изгражда ГКПП Лесово - Хамзабейли и необходимите пътни комуникации.
Най-малко е село Малко Кирилово само с 5 души.До средата на 80-те години на 20-ти век жителите на селото са само потомци на бежанци от Западна Тракия и са с източноправославно вероизповедание.
