Южната граница на България е с обща дължина от 752 км, от които границата с Турция е 259 км. Започва от устието на река Резовска, пресича връх Кервансарай на билото на Странджа, преминава по билото на Дервентските възвишения, пресичайки най-високата им точка - връх Гюргенбаир, пресича долината на река Тунджа и преминава южно от Сакар, като достига до долината на река Марица при село Капитан Андреево.
Още: Коледа 2024 - поверия, традиции и обичаи
По билото на коя планина преминава?
По билото на Дервентските възвишения.
Дервентски възвишения
Дервентските възвишения се намират в Югоизточна България (около 40%) и в Турция (около 60%). Простират се от запад на изток на около 50 км, а ширината им общо на българска и турска територия е около 45-50 км. Разположени са между Сремския пролом на река Тунджа на запад и долините на реките Поповска и Ченгерлидере на изток, които ги отделят от Странджа. На север междудолинните ридове се простират до Елховското поле, а на юг- до Одринската низина в Турция.
По главното било на възвишенията между гранични пирамиди от 173 до 279 преминава участък от държавната ни граница с Република Турция.
Билото на Дервентските възвишения е плоско и достига надморска височина 300-450 м. Най-висок връх е Гюргенбаир (555 м), разположен на българска територия, на около 2 км от село Крайново. Голяма част от билото и склоновете на възвишенията са обрасли с широколистни гори. Районът е обявен за защитена територия по Натура 2000.
Защитена зона “Дервентски възвишения”
Защитената зона обхваща хълмиста територия с разнообразни местообитания, разположени на изток от река Тунджа. Голяма част от зоната е покрита от широколистни смесени дъбови гори, най-вече от цер и благун, на места примесени с келяв габър и средиземноморски елементи. В най-южните части преобладават смесените дъбови гори от източен горун и благун.
Сред горските масиви има открити пространства, обрасли с храсталаци от драка, примесени със смин, в съчетание със средиземноморски елементи, например дамаска челебика.
Районът е местообитание на над 120 вида птици, от които 25 са включени в Червената книга на България.
Още: Най-хубавите пожелания за Коледа
Най-ценен и рядък вид е малкият креслив орел.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Стихотвoрение за Бъдни вечер от Иван Вазов
Още: Нова година 2025: В какъв цвят е най-добре да се облечете в празничната нощ, за да привлечете късмет
Той се среща в по-високите части на Дервентските възвишения. Малкият креслив орел е средно голяма дневна граблива птица. Дължината на тялото му е 61-66 см, размахът на крилете - 145 см и тежи до 1,6 кг.
Възрастните са с кафяво оперение. Трудно се различават от големия креслив орел, най-вече по по-дребното тяло и по това, че при полет маховите пера отдолу са черни, а подкрилията - кафяви (при големия креслив орел е обатното).
Малкият креслив орел се среща в Европа и Азия, но зимува в Африка. Гнездовата му популация в цяла България се оценява на повече от 600 двойки.
Населени места в Дервентските възвишения
Още: Знаете ли коя държава посреща първа Нова година?
Още: 4 сорта картофи за перфектно картофено пюре - любими са на всички готвачи и градинари
На българската територия на Дервентските възвишения са разположени 20 села, а на турска територия 1 град (Лапалаша) и 20 села.
Най-голямото село на българската територия в Дервентските възвишения е село Лесово с 550 жители след последното преброяване.
За кратко време преди Освобождението селото е било униатско с цел отделяне от гръцката Цариградска патриаршия. През 1913 г. селото е било изцяло българско и е имало 800 къщи. През 2005 г. тук се изгражда ГКПП Лесово - Хамзабейли и необходимите пътни комуникации.
Най-малко е село Малко Кирилово само с 5 души.До средата на 80-те години на 20-ти век жителите на селото са само потомци на бежанци от Западна Тракия и са с източноправославно вероизповедание.