Финансовият министър Асен Василев е намерил начин да осигури приход от 340 млн. лв. в бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2025 г., само че ресорният министър Кирил Вътев не е съгласен с този метод.
Още: Какъв църковен празник е на 5 март 2025 - поверия, традиции и обичаи
Още: Стихотворение на деня, 5 март, от Димчо Дебелянов
Ябълката на раздора е продажба на земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) чрез поименни компенсаторни бонове (ПКБ).
Още: Правителството прие бюджет 2024 - ето всички параметри
Критики
"Категорично възразявам срещу планираните в рамката на бюджета приходи от продажба на 1/5 от целия останал Държавен поземлен фонд - или близо 700 000 декара обработваема земеделска земя - в размер на 340 млн. лева", написа във Facebook профила си депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш земеделски министър Десислава Танева, която сега е председател на ресорната парламентарна комисия.
Още: Какви бисквити са най-подходящи за чийзкейк
Още: Кефир: Полезен ли е и струва ли си да го ядем?
„За тази стойност, при допускане на продажба чрез търг на земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) за притежатели на поименни компенсационни бонове, на компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи, ще са необходими по предварителни разчети приблизително 700 000 дка, което представлява 1/5 от наличния държавен поземлен фонд“, е пояснил в становището си до Министерство на финансите аграрният министър.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Кулинарни хитрости: Най-добрите трикове за сочно, крехко и вкусно месо
Още: Засаждане на зеленчуци през март: Ето кои трябва да са ни приоритет!
Още: Асен Василев: След Бюджет 2022 сме в първата петица на Европа по раждаемост
Той цитира член от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, според който 60% от предложената цена в търговете за земеделски земи от Държавния поземлен фонд се заплащат с ПКБ от спечелилия участник. Останалите 40% е с парични средства от цената на имота по пазарна оценка.
„Следва да се има предвид, че ресурсът на земите от Държавния поземлен фонд е ограничен и се използва за обезщетяване на собствениците, чиито имоти не могат да бъдат възстановени, поради проведени мероприятия, както и за обезщетяване български граждани, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.). Освен това и за дългосрочно отдаване под наем и аренда, като приходите от тях са в размер на приблизително 90 млн. лв.", пояснява министърът на земеделието и храните.
Още: Защо 666 се счита за „числото на дявола“?
Още: Топ 7 постни ястия за Великденските пости
Още: Асен Василев за парите за общините: Няма да има наши и ваши
Трудностите в сектора
От своя страна, Десислава Танева сочи, че сектор „Земеделие“ е в най-трудната ситуация от присъединяването ни в ЕС.
Снимка: БГНЕС
„В момент, когато общественият земеделски дебат е как да подобрим достъпа до земеделска земя на младите фермери, как справедливо да се разпределя този останал Държавен поземлен фонд между старите фермери, как с предимство да се ползват животните с цел изхранване, е престъпно безотговорно да решиш да го продадеш, да не говорим, че и с компенсаторки в голямата си част“, смята тя.
По думите ѝ - купувачите няма да са земеделските производители, или може би десетина големи фермери биха могли да си го позволят, а опeртори с инвестиционна цел, които за пореден път ще вдигнат размера на исканите ренти.
Още: Вътев няма да подава оставка, изплатили всичко на животновъдите
„И вместо държавата да мисли как допълнително да подкрепи сектора, защото в рамката е предвидено близо 50% от подпомагането през 2023 г., тя решава и да увеличи разходите на фермерите за ползваната земя, и да ограничи още достъпа до нея. По време на изслушването в сряда в Комисията по земеделие, храни и гори, това намерение не беше докладвано, а нямаше предварително изпратени материали. В предстоящия дебат за бюджета ще отстояваме този планиран приход да отпадне“, допълва Танева.
"Възраждане" пък заявиха, че ще сезират прокуратурата. Заговориха и за създаване на изкуствен 3-процентен дефицит, който щял да даде възможност определени лица да закупят за жълти стотинки една пета от Държавния поземлен фонд на България.
Още: Фермерите искат милиони, министърът ще настоява пред ЕК за помощи за 2024 г.
