Ако сте минавали през центъра на града-история, града-култура, града под тепетата - Пловдив, няма как да не сте удостоили с внимание и ярък кадър едно от най-емблематичните места на главната търговска улица – стълбите с водната каскада и надписа Together, до които поставил ръка зад ухото си, за да чуе желанията ви, стои Мильо – любопитна фигура, изваяна от бронз от ръцете на майстора Данко Данев, която изцяло пресъздава любимата дейност на този колоритен пловдивчанин приживе – да стои на стълбите и наблюдава минувачите.
Говори се, че ако поседнеш до паметникът на Мильо в Пловдив и прошепнеш в ухото му, което той благосклонно е хванал и поднесъл, желанието си, то то ще се сбъдне. Да има доза истина в това твърдение, или е само в сферата на фантазиите, не смеем да гадаем, но сме сигурни, че личността на Мильо е била толкова колоритна, че със сигурност е заслужила своя паметник.
Паметникът на Мильо в Пловдив
Свикнали, че паметниците обикновено са израз на преклонение пред делата на борци за свобода, поети, писатели, ни е трудно да си представим, че можем да открием на пъпа на града на културата паметник на гражданин, който бил известен с шегите си.
Знаете ли какъв е гербът на град Пловдив?
Кой е Мильо?
Мильо бил познат на пловдивчани като част от колорита и духа на града, зевзек, носещ рожденото име Михаил Димитров Тодоров, но останал в народната памет именно като Мильо. Самата причина да бъде издигнат паметникът е малко размита – лицето не е участник в значими събития, но със своята лудост, шеги, добродушност и смешки, Мильо е бил неразделна част от града под тепетата. Именно това била причината Джордж Лазаров, лекар, работил дълги години в САЩ, да дари средствата, необходими за издигането на бронзовата фигура – на паметника на Мильо в Пловдив.
Личността на този пловдивчанин била толкова колоритна и пъстра, че всички го познавали. Говори се, че владеел много езици и бил умен, но заболяване отключило лудостта му и така се превърнал в градския зевзек.
Градската железница на Пловдив ще има 13 спирки
Мильо е главен персонаж във великолепните платна на редица именити художници, творили в Пловдив – Йоан Левиев, Златю Бояджиев, Христо Стефанов. Лицето на Мильо е запечатано и в историята на българското кино, когато случайно попада в кадър по време на снимките на филма „Време разделно“.
Краят на живота на този беден, умопомрачен човек, живял с усмивка, настроение и шеги, е тъжен и злощастен – умира от заболяване от грип поради липса на лечение – бедността му не му позволила да потърси и плати такова. Тъжната истина за една от най-любопитните личности в града под тепетата.