В нашите земи козунакът навлиза в началото на XIX век. Невъзможно е да си представим празничната великденска трапеза без три основни продукта: агнешко, козунаци и боядисани яйца. Ако липсват на трапезата, то празникът няма как да е пълноценен и завършен. Те са елемент, пренесен от древността, макар да не е официално канонизиран от християнската църква.
В църковните предписания е казано , че за Великден трапезата трябва да бъде блажна и празнична. Никъде не се споменават нито козунаци, нито яйца, още по-малко пък шоколадовите зайци. Агнешкото месо и боядисаните яйца са част от ритуалите на различни религии и митологии.
За козунаците се счита, че са модерно изобретение на градската култура и са си проправили път към празничната трапеза под натиска на пазара и модата. Кулинарните историци твърдят, че първите козунаци са били приготвени от френски хлебари през XVII век и са успели бързо да се наложат като традиционно великденско лакомство в Западна Европа.
Още: Как се приготвя козунак с еритритол?
История или измислици са козунаците?
Не малко български етнографи са се опитвали да направят връзката между козунаците и Великден. От разсъжденията им стигаме до заключението, че кравата като древно жертвено животно е била заместена от кравай, а козата - от козунак. Тези лингвистични упражнения се считат за сериозни.
У нас великденският козунак се появява към края на XIX век, началото на XX век. Той е продукт на градската култура, а не на традиционната селска кухня. Думата "козунак" произлиза от румънското "cozonac", "паница с грозде". В румънския език тази дума идва от гръцкото "κοζονάκι", което означава "звънче" и е свързано с формата на гръцките великденски козунаци по онова време.
Още: Как се приготвя какаова плънка за козунак?
Кога се споменава думата "козунак"?
Първото споменаване на думата "козунак" е в речника на А. Дювернуа. Там като синоним е посочен традиционният празничен кравай. В началото на XX век козунакът е бил разпространен в нашите географски ширини. Журналистът Георги Каназирски-Верин разказва как в по-елитните софийски кафенета хората можели да си поръчат виенско кафе с резен козунак. Това е било много модерно, тъй като ни доближава до европейските стандарти.
Споменаването на традиционния сладък хляб се среща и в мемоарите на други автори по онова време.
Без значение откъде е произлязъл козунакът и кога успява да се наложи у нас, то в днешно време великденската трапеза би изглеждала незавършена, ако това тестено изкушение липсва.
Още: Какви грешки допускаме при месене на козунак?
Каква е тайната на най-пухкавия козунак
